— Надявам се, че ще бъдат щастливи тук.
— Аз също. — Той извади носна кърпа от джинсите си и мълчаливо й я подаде. — Мисля утре да огледам лозята. Сега са много впечатляващи, вижте как лунната светлина струи върху замръзналите пръчки.
— Вие сте добър в работата си — прошепна Пилар. — И много добър в преструвката, че не обръщате внимание на една истерична жена посред нощ.
— Не изглеждате истерична. По-скоро тъжна и ядосана. — И много красива, помисли си. Бял халат, черна нощ. Като стилна черно-бяла снимка.
— Обадиха ми се неочаквано по телефона и ме събудиха от сън.
— Да не се е случило нещастие?
— Не, никой не е ранен, освен мен. Но това си е лично моя грешка. — Тя спря, настъпи угарката и я зарови встрани от алеята. После се обърна и го погледна.
Има хубаво лице, помисли си Пилар. Силна волева брадичка, чисти очи. Сини очи, спомни си тя. Тъмносини, изглеждаха почти черни в момента. Леката усмивка на устните му й подсказа, че той също я изучава. И беше достатъчно търпелив и добър да остави тя да стори същото с него.
Пилар си спомни начина, по който се усмихваше, когато прегръщаше децата си пред вратата. Това беше мъж, който обича децата си и ги разбира достатъчно, за да обяви интересите им пред непознати, както направи днес следобед пред майка й. Това й харесваше.
Във всеки случай беше доста трудно за жена да има някакви претенции и да се бори за репутацията си, когато стои по халат с един мъж насред полето през нощта.
— Е, оправихте ли се? — попита я той.
— Горе-долу. Вие така или иначе ще живеете тук със семейството, така че ще чуете какви ли не приказки. Най-добре аз да ви го кажа. Ние със съпруга ми живеем разделени от години. Съвсем неотдавна той ме информира, че ще поиска развод. Неговата нова булка е съвсем млада. Красива, напориста, амбициозна. Много млада — повтори отново Пилар с горчива усмивка. — Направо е смешно колко силно ме засяга точно това. Всъщност ситуацията е трудна, неудобна и заплетена.
— Ще стане още по-неудобна и по-трудна за него, след като не си е дал труда да гледа там, където трябва.
Трябваше й малко време, за да осъзнае комплимента.
— Много мило от ваша страна.
— Нищо подобно. Вие сте красива, елегантна и интересна жена. Казвам това, което виждам.
А тя не бе свикнала да го чува, помисли си, когато видя как трепна погледът й, насочен към него. Виж ти, това беше интересно!
— Знам колко е трудно. Разводът е отвратителна работа — добави Дейвид. — Прилича на смъртта, особено, ако си вземал несериозно нещата, когато си започвал. Дори когато си загубил всичките си илюзии, страшно е да виждаш как животът ти се сгромолясва.
— Да. — Пилар се почувства по-добре. — Точно така е. Току-що бях уведомена, че адвокатите са легализирали края на моя брак, справили са се много бързо. Така че, предполага, ще е най-добре да започна да събирам парчетата.
— Може би ще е по-добре да ги изметете от пътя си. — Той докосна рамото й и задържа ръката си там, макар да почувства, че тя се напрегна и леко се отдръпна. — Сега е средата на нощта. Важните неща не бива да се правят в три часа сутринта. Така че ви съветвам да се стегнете. Всъщност много ми харесвате.
Пилар почувства леко свиване в стомаха си. Дали бе от удоволствие или от страх, все още не можеше да определи.
— Това вече е ласкателство.
— Не е ласкателство, а факт. Ласкателство е онова, което хората казват на коктейл или парти или ако някой си мисли да те сваля. Позволете ми да знам тези неща.
Той се усмихна широко и естествено, така както се смееше, когато го видя за пръв път на вратата на къщата. Стомахът й отново се сви, този път още по-силно и болезнено. Тя осъзна, съвсем глупавото напълно ясно, че това, което чувстваше в момента, си беше чисто животинско привличане.
— Изрекъл съм доста ласкателства през живота си. Така както предполагам, че и вие сте чули достатъчно. Сега говоря истината — Усмивката му изчезна, а очите му, които изглеждаха съвсем тъмни в сенките, станаха сериозни и замислени. — В минутата, в която отворихте вратата днес, бях като ударен от гръм. Не съм чувствал подобно нещо от много време насам.
— Дейвид? — Пилар направи една крачка назад, сетне спря, защото той хвана ръката й.
— Нямам намерение да ви досаждам. Но мисля за вас. — Той продължи да я изгледа внимателно, напрегнато, докато пулсът й започна да прескача. — Което вероятно е причината да не мога да заспя.
— Но ние изобщо не се познаваме. А аз съм… „Една петдесет годишна девственица. Не! — извика в себе си Пилар, — по дяволите! Не съм такава! Но съм съвсем близо. Съвсем близо до това определение.“