— Така е. Абсолютно, вярно. Нямах намерение да ви го казвам толкова скоро, но ми се стори, че това е моментът. Една прекрасна жена с бял халат, като видение в нощната градина. Не може да искате от когото и да било да устои на подобно видение. Пък и моите думи със сигурност ще ви накарат да мислите за друго тази нощ.
— Да, сигурно. Трябва да вървя.
— Ще вечеряте ли с мен? — Той взе ръката й и я поднесе към устните си. Сякаш и за това моментът беше настъпил, поне така му се струваше. Хареса му, че ръката и трепери и ухае на парфюм. — Някой ден? Скоро?
— Не знам. — Тя издърпа ръката си и се почувства като глупава, несръчна ученичка. — Аз… лека нощ. Пилар се затича по алеята и когато стигна до стълбите, беше останала почти без дъх. Стомахът й се свиваше, а сърцето й биеше на пресекулки в гърдите. Това бяха усещания, които не бе изпитвала от сто години, в може би и от повече.
Но вече не чувстваше гняв, нито тъга.
В Ню Йорк беше почти полунощ, когато телефонът на Джеръми де Морни иззвъня. Джеръми определяше човека от другата страна на жицата само като инструмент. Или прибор. Нещо, с което можеш да си служиш, когато е необходимо.
— Аз съм готов. За следващата стъпка.
— Добре. — Усмихвайки се, Джеръми си наля бренди. — Отне ти доста време, за да вземеш правилното решение. — Защото имаше много неща, които можех да загубя.
— Но с моя помощ можеш повече да спечелиш. Джиамбели те използват и ще те изхвърлят, без да се замислят стига това да отговаря на целите им. Знаеш го много добре, така както и аз.
— Моето положение все още е сигурно. Реорганизацията във фирмата не ме засегна ни най-малко.
— За момента. Едва ли щеше да ми се обадиш, ако не осъзнаваше това.
— Изморен съм, това е всичко. Неприятно ми е, че недооценяват труда и усилията ми. И не искам да бъда отново оценяван, при това от непознати.
— Естествено. Софи Джиамбели и Тайлър Макмилън са отгледани да стъпват в наследствените обувки. И дори да не са си научили урока, пак ще ги обуят. Но сега се е появил Дейвид Кътър. Той е доста умен. „Льо Кьор“ съжалява, че го загуби. Той ще огледа най-внимателно и сериозно всички ниши и ъгълчета във фирмата. А едно сериозно оглеждане може да извади на показ някои съществени… да ги наречем несъответствия.
— Винаги съм бил внимателен.
— Никой не е достатъчно внимателен. Е, какво смяташ да сложиш на масата сега? Трябва да е нещо по-голямо от онова, за което говорехме по-рано.
— Стогодишнината. Ако възникнат неприятности по време на сливането и ако те продължат и през следващата година, това ще разяде основите на фирмата. Има някои неща, които мога да свърша.
— Като да отровиш стареца например?
— Това беше нещастен случай!
Паниката, която прозвуча в гласа от другата страна на жицата, накара Джеръми да се усмихне. Всичко се развиваше по плана му и беше направо идеално.
— Така ли му викаш?
— Идеята беше твоя! Ти каза, че билката само ще го разболее малко.
— О, аз имам купища идеи. — Развеселен, Джери започна да разглежда ноктите на ръката си. „Льо Кьор“ плащаше за идеите му, за неговите понякога и не толкова радикални идеи, затова пък колкото трябваше, защото името му беше Де Морни. — Но ти ги осъществяваш, приятелю. И гуляеш след това.
— Откъде можех да знам, че старецът има слабо сърце.
— Както вече ти казах никой не е достатъчно внимателен. Ако си имал намерение да убиваш някого, трябваше да насочиш усилията си към старата дама. Ако тя си беше отишла, не биха могли да запълнят дупките в бъчвата толкова бързо, колкото ние можем да ги пробием.
— Аз не съм убиец!
— Каква е разликата? — Всъщност ти си точно това, помисли си Джери. — И затова ще направиш всичко, всичко, което аз поискам. — Чудя се дали италианската полиция ще се заинтересува достатъчно, че да поиска ексхумация на тялото на Баптиста и да извърши необходимите тестове, заради едно анонимно обаждане по телефона. Ти го уби — повтори Джери след дълга пауза. — Затова бъди готов да направиш каквото е необходимо, за да запазиш гърба си. Ако искаш моята помощ и финансовата ми подкрепа да не бъдат прекратени, трябва да сториш нещо за мен. Като например да ми изпратиш копие от всичко. От юридическите документи, от договорите, плановете на фирмата. Всяка стъпка. Както за производството в Калифорния, така и във Венеция.
— Това ще бъде много рисковано. Ще отнеме време.
За риска ще ти бъде заплатено. И за времето също. — Джери беше търпелив човек. Пък и богат, така че можеше да си го позволи. Щеше да инвестира, за да погребе Джиамбели. — Не се свързвай с мен, ако нямаш нещо наистина полезно и ценно.