— Удоволствието беше изцяло мое. Предполагам, че ще искате да се срещнете с мен, за да обсъдим плановете за рекламната кампания. Имам офис в голямата къща. Ще ви бъде ли удобно днес следобед? Да речем в два часа?
Умно момиче, помисли си Дейвид. Прави първата крачка, стъпва на здрава почва и поставя границите на отговорностите. Значи прилича на баба си не само по очите. Какво семейство!
— Разбира се, че ми е удобно. Само да отведа тези двамата по-далеч.
— Искам да видя и всичко останало — намеси се Мади. — Вкъщи няма нищо за правене. Толкова ми е скучно!
— Не си разопаковала още багажа си.
— Бързате ли за някъде? — Софи постави ръка на рамото на Мади. — Ако искате, можете да оставите Тео и Мади при мен. Аз ще се върна у дома след около час и ще ги доведа направо там. Нали сте отседнали в къщата за гости?
— Да. — Дейвид погледна часовника си. Имаше малко време преди срещата му. — Ако не ви пречат.
— Ни най-малко.
— Добре. Ще се видим в два. А вие, деца, не правете бели.
— Ти винаги мислиш, че само това правим — промърмори Мади през зъби.
Когато Дейвид се отдалечи, Софи се обърна към децата.
— Ако не се правят бели, не е интересно, нали?
Тя хареса децата. Непрекъснатите въпроси на момичето я забавляваха и я караха да бъде нащрек. А също така й беше много приятно да открие, че е обект на любов от пръв поглед за един шестнадесетгодишен хлапак.
И освен това кой можеше да знае повече за един човек, за неговото поведение, навици, мисли и планово, ако не децата му! Една сутрин с хлапетата на Дейвид Кътър щеше да бъде интересна и от голяма полза за нея.
— Хайде да отидем и да отвлечем Тай — предложи тя. — И да го накараме да ни разведе из избата. Аз не съм съвсем добре запозната с всички операции в „Макмилън“, защото съм Джиамбели. — Тя мушна ножицата в колана си. — Всички ще научим по нещо полезно от него.
Пилар прекоси кабинета на съдия Хелън Мур и се опита да преодолее раздразнението си. Животът й, мислеше си тя, изглежда излизаше извън установените релси. И не бе сигурна как да върне нещата на мястото им. А което беше още по-лошо, не беше сигурна дали изобщо го иска.
Стъпките трябваше да бъдат направени, за това беше сигурна. Беше толкова изморена, направо болна от чувството, че е използвана и в същото време ненужна.
А най-много от всичко се нуждаеше от приятел.
Тази сутрин се видя съвсем за кратко с майка си и дъщеря си. Направи го нарочно. Знаеше, че е проява на страхливост да избягва тяхната близост. Но се нуждаеше от време, за да укрепи срутеното, да вземе решение, да скрие смешните рани, които все още разяждаха вътрешностите й.
Инстинктивно посегна да завърти брачната си халка и когато не я намери на пръста си, почувства леко бодване в областта на сърцето. Трябваше да се научи, да свикне с този празен гол пръст. По дяволите, ако не го стореше. Щеше да излезе днес следобед и да си купи някаква скъпа, хващаща окото играчка, която да сложи на третия пръст на лявата си ръка. Това щеше да бъде символ, реши Пилар. Символ на свободата и новото начало. Символ на провала в живота й. С въздишка на поражение, Пилар се отпусна на едно кресло в мига, в който Хелън влезе в стаята.
— Извинявай, заседанието на съда продължи по-дълго.
— Всичко е наред. Винаги си изглеждала различна и страшна, облечена в тази съдийска тога.
— Само ако успея да сваля десет килограма и ще ходя само по бикини под нея. — Хелън свали тогата си и я окачи на закачалката. Под нея вместо бикини носеше скромен кафяв костюм.
Прекалено обикновен, помисли си Пилар. Прекалено прибран и семпъл. Което беше типично за Хелън.
, — Много ти благодаря, че ми отдели време днес. Знам колко си заета.
— Имаме два часа. — Хелън седна на стола зад бюрото си, свали обувките и разтърка пръстите на краката си. — Искаш ли да излезем да обядваме?
— Не съвсем. Хелън… Знам, че не си адвокат по бракоразводни дела, но… Тони е задвижил нещата към приключване. Не знам какво да правя.
— Мога да се заема заради теб, Пилар. Или да ти препоръчам някого. Познавам няколко нашумели и много умни акули, които ще ти свършат работа.
— Ще се чувствам по-добре, ако ти се заемеш и ако го направиш възможно най-просто. И най-чисто.
— Е, това звучи много разочароващо. — Хелън свали очилата си с недоволна гримаса. — Повече щеше да ми хареса, ако пуснем на Тони кръв отвсякъде. Ще ми трябват финансовите ти документи — започна тя и взе жълтия си бележник, за да си води записки. — Добре, че те накарах да разделиш финансите си от неговите още преди години. Но ще трябва да се потрудим, скъпа моя, за да не може да сложи ръка на парите ти. Той сигурно ще предяви претенции, парични и имотни. Не бива да се съгласяваш на нищо.