— Спокойно — промърмори Софи. — Ние ще се погрижим за него, Мария. Ей сега ще я намеря.
— И виж колко е изяла!
Коледата, помисли си Софи, докато слизаше по стълбите надолу. Ето това беше едно идеално извинение. Щеше да помоли майка си да й помогне за последните коледни подаръци.
Огледа къщата, докато обикаляше да търси Пилар. Украсата, която майка й вече бе направила, беше чудесна. Бели и червени звезди, цели дузини от тях в сребърни купи, бяха смесени с миниатюрни диви чемшири и борови клонки, пръснати артистично из салона. Сред свежата зеленина надничаха малки бели лампички, висяха пищни червени панделки.
Трите ангела на Джиамбели бяха сложени върху дългата блестяща маса в приемната зала. Това бяха Тереза, Пилар и Софи. Резбованите им дървени лица бяха копие на всяка една от тях на дванадесет години.
Колко много си приличаха. Приликата винаги я беше обърквала и удивлявала, но в същото време й доставяше удоволствие да ги види заедно, един до друг. Те бяха символ на продължението, приемствеността, могъщата кръвна връзка на тези три поколения. Беше се разтреперила цялата, когато получи своя ангел преди толкова години. Беше се разтреперила, когато видя своите черти върху лицето на прекрасния ангел с белоснежни криле. И сега, когато прокара пръсти по трите фигури, осъзна, че все още е развълнувана.
Някой ден, помисли си Софи, тя също щеше да поръча един дървен ангел, който да символизира нейното дете. Каква странна мисъл. Не че беше неприятна, но със сигурност беше странна. Следващото поколение, когато му дойдеше времето, щеше да бъде нейното дете. То трябваше да продължи традицията.
Според разбиранията на тези преди нея, вече беше изостанала малко от обичайната семейна практика. Но все пак, това не беше нещо, което човек може да направи просто така. Да седне и да запише в месечния си календар като задача за изпълнение. Първо, да се влюби, второ, да се ожени, трето, да роди дете.
Тези неща не се планират. Софи си представяше, че ще изживее всичко това с подходящия мъж, в подходящото време и на подходящото място.
Но беше толкова лесно да направи грешка. А любовта, бракът и децата не могат да бъдат изтрити просто така, с гумата, като ненавременно посещение при зъболекаря.
Освен, ако не си Антъни Авано, поправи се Софи, и изненада себе си с автоматичното възмущение, което я обзе при тази мисъл. В тази област тя нямаше никакво намерение да върви по стъпките на баща си. Когато направеше своя избор и изречеше обетите, тя щеше да ги спазва.
Така че засега трите ангела щяха да си останат само три. Бяха си напълно достатъчни.
Тя се обърна и огледа стаята. Островърхи сребърни и златни свещи, много зеленина, артистично подредена, големи и малки кристални червени топки. Голямата елха, една от четирите, които традиционно се украсяваха в имението, цялата обсипана с блестящи гирлянди и окичена с изящни играчки, донесени от Италия, стоеше до прозорците. Подаръците вече бяха подредени под нея и къщата миришеше на бор, на восъчни свещи и на идващия празник.
Как неусетно беше минало времето, помисли си Софи. Майка й, баба й и цялата прислуга бяха работили като финикийски роби, за да украсят къщата за Коледа, докато тя се бе ровила из лозята и в офиса си.
Би трябвало да намери време, да направи така, че да им помогне. Не беше го вписала в календара си. Защо така, Софи? — запита се с недоволна гримаса. Коледа чукаше на вратата, а ти не направи нищо, за да помогнеш поне малко за подготовката на празника.
Трябваше незабавно да поправи тази грешка.
Излезе от страничната врата и моментално съжали, че не си взе якето, защото вятърът режеше като с нож. Затова се затича срещу него по пътеката, сви наляво и влезе в оранжерията.
Топлият влажен въздух бе така приятен и успокояващ.
— Мамо?
— Насам, Софи. Ела да видиш моите лилии. Не са ли прекрасни? Мисля да ги взема, тях и амарилиите, и да ги занеса в приемната. Много са празнични.
Пилар спря и вдигна въпросително вежди.
— Къде ти е якето?
— Забравих го. — Софи се наведе и целуна майка си по бузата, след което дълго я оглежда.
Старият пуловер висеше на раменете й и покриваше бедрата. Косата й беше събрана на тила.
— Отслабнала си.
— Ами, изобщо не съм. — Пилар махна с ръка. Носеше градинарска ръкавица. — Сигурно си говорила с Мария. Ако не се тъпча по три пъти на ден, тя веднага решава, че съм отслабнала или болна. Ако искаш да знаеш, откраднах си два сладкиша на път за насам и очаквам всеки момент да се залепят на бедрата ми.
— Това би трябвало да те държи сито до обяд. И по-точно до обяда, който аз смятам да ти купя. Изостанах с покупките за Коледа. Моля те, помощ!