— Имахме добра година. — Той я прегърна през раменете и я поведе през дегустационната към бара. — Очаквам и тази да е успешна. Едно птиче ми донесе, че планираш брилянтна рекламна кампания.
— Тези малки птичета приказват прекалено много, нали? — Тя се усмихна на бармана. — Шампанско, моля.
— Друго птиче от ятото пък ми изпя, че подготвяш нов етикет. За средния потребител, искаш да завладееш американския пазар.
— Някой трябва да застреля тези приказливи птичета. Видях статия в списание „Вино“ за вашето „Каберне ’84“.
— Чудесна реколта.
— И търгът мина много успешно за вас. Срамота, Софи, да не ми се обадиш, докато си била в Ню Йорк. Знаеше, че очаквах да те видя.
— Нямаше начин. Но ще поправя грешката си следващия път.
Тя вдигна чашата си и отпи.
Той беше привлекателен мъж, елегантен, изискан, почти красив. Благородно посребрените слепоочия му придаваха характерност, а малката трапчинка на брадичката — чар.
Никой от двамата не споменаваше името на баща й или лошо опазената тайна за невярната му съпруга. Вместо това поддържаха леки и приятни отношения, доста напомнящи на флирт.
Двамата с Джери се разбираха, помисли си Софи, при това твърде добре. Конкуренцията между „Джиамбели“ и „Льо Кьор“ беше оспорвана и често пъти безмилостна. И Джеръми де Морни нямаше да се поколебае да използва всякакви средства, за да се бори.
Това й харесваше и не можеше да не му се възхищава.
— Дори ще те поканя на вечеря — продължи Софи. — С вино. Вино „Джиамбели-Макмилън.“ Защото обичаме най-доброто, нали?
— Тогава предлагам продължение с бренди „Льо Кьор“ в моя апартамент.
— Знаеш какво мисля за смесването на работата с… онази работа.
— Ти си жестока жена, Софи.
— А ти си опасен мъж, Джери. Как са децата ти?
— Децата са добре. Майка им ги заведе в Сен Мориц за зимната ваканция.
— Сигурно ти липсват.
— Разбира се. Мислех да прекарам ден-два в долината преди да се върна у дома. Защо ти и аз да не смесим удоволствието с… онова удоволствие?
— Много изкушаващо предложение, Джери, но съм потънала до гуша в работа. Не мисля, че ще мога дъх да си поема до началото на годината. — С периферното си зрение забеляза леко движение и видя майка си да се измъква към женската тоалетна. И на няколко крачки зад нея зърна Рене да я следва забързано. — Всъщност имам малко работа, която трябва да свърша веднага. Приятно ми беше да те видя.
— И на мен също — отговори той и Софи си запробива път през тълпата. И още по-приятно щеше да му е да я види, когато тя и цялата й фамилия бъдат погубени и разорени. Там, на дъното, където им беше мястото.
Тогава наистина щеше да смеси бизнеса с бизнес, помисли си Джери. И удоволствието с удоволствие.
Рене блъсна вратата на дамската тоалетна, която беше с облицовани с дървена ламперия стени.
— Все пак успя да останеш на крака, виж ти! — Рене се облегна на вратата, за да не пусне никой да влезе след нея.
— Ти получи, каквото искаше, Рене. — Въпреки че ръцете й трепереха, Пилар отвори вечерната си чантичка и извади червилото си. Имаше намерение да открадне две минути преди да направи последната обиколка из избата и да се отправи към голямата къща. — Вече не би трябвало да представлявам интерес за теб.
— Бившите съпруги винаги представляват интерес. И създават проблеми. Ще ти кажа, че няма да търпя да ми се обаждаш, на мен или на Тони, и да си изкарваш нервните припадъци.
— Не съм се обаждала.
— Ти си лъжкиня. И страхливка. Тази вечер се скри зад Дейвид Кътър. — Тя сграбчи ръката на Пилар и я разтърси, при което пръстенът просветна с ослепителен блясък. — Какво толкова си му обещала, че да ти купи подобна играчка?
— На мен не ми трябва мъж, за да ми купува бижута, Рене. Или каквото и да е друго. Това е разликата между нас.
— О! Аз ще ти кажа каква е разликата между нас! Ще защитавам онова, което искам. Ако си мислиш, че ще позволя да изгоните Тони само защото ти ще приплачеш на майка си, много се лъжеш. Нито ти, нито твоят Дейвид Кътър ще го изгоните. А ако се опиташ… Само си помисли каква интересна информация може да даде той на вашите конкуренти.
— Заплахите ти към семейството ми или бизнеса няма да спасят положението на Тони във фирмата. Нито твоето.
— Ще видим. Сега аз съм госпожа Авано. А господин и госпожа Авано ще се присъединят към семейството и към всички високопоставени гости тази вечер във Вила Джиамбели. Сигурна съм, че поканата към нас е била изпратена на грешен адрес, затова не сме я получили.
— Само ще се почувствате неудобно — пророни Пилар.
— Аз не се чувствам неудобно. Никъде. Запомни това. Тони е част от „Джиамбели“. А аз съм част от него. По-млада съм от теб и много по-млада от майка ти. И все още ще бъда тук, когато вас няма да ви има.