— Не давам и пукнат грош за Рене. А в този момент не давам повече и за теб.
Баща й изглеждаше искрено изненадан и дълбоко засегнат.
Софи се зачуди дали не бе репетирал това изражение пред огледалото.
— Не, ти не мислиш така! Съжалявам, че те разстроих.
— Изобщо не съжаляваш за това! Съжаляваш, че те хванах в това кюше. Че си се оженил днес, а дори не си направи труда да ми съобщиш. Това първо.
— Принцесо, това беше една съвсем скромна и малка церемония. Нито Рене, нито аз чувствахме…
— Само, моля те, по-тихо. — Софи знаеше истината. Не беше необходимо някой да й я казва. — Ти дойде на семейното парти под прикритието, че си свързан с бизнеса ни, и не се посвени да парадираш с новата си жена. Това е безчувствено, но то говори достатъчно за много неща, едното, от които е, че нямаш капка почтеност. Трябваше да кажеш на мама за брака си. Първо на мама. Това второ.
Гласът й се повиши дотолкова, че няколко глави около тях се обърнаха. Притеснен, Тони приближи по-близо до дъщеря си. Хвана я за ръката и я придърпа леко.
— Защо не излезем навън и ще ти обясня. Няма нужда да правиш сцени тук.
— О, напротив, има. Има голяма нужда. Аз определено се опитвам да потисна изкушението да направя истински скандал. Защото това е ритник, кучи син такъв! Ти навираш тази жена в лицето на майка ми! — Тя заби пръста си в гърдите му, защото беше много ядосана и не можеше да се сдържа. — Позволи на Рене да я измъчва, да я натика в ъгъла, позволи й да плюе по нея, да прави сцени и да й причинява болка, а ти си седеше тук и се лигавеше с друга. При това достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря, ако изобщо си спомняш ти кой си. Това трето, дяволите да те вземат! Това беше третото нещо, което исках да ти кажа. А сега вън! Ще стоиш далеч от мама, а също и от мен. Пази дистанция и внимавай жена ти да прави същото. Или ще те побъркам, обещавам ти, ще те накарам да виеш от болка и да храчиш кръв.
Софи се обърна, преди той да успее да се съвземе, я забеляза развеселеното изражение върху лицето на Крис. Направи крачка към нея, после промени решението си и тръгна в друга посока. Не беше напълно сигурна какво ще направи. Почувства как някой хвана ръката й.
— Това, което ти се върти в главата, не е особено добра идея — рече тихо Тай и прехвърли ръката си през кръста й, така че тя не можеше да мръдне. — Да убиеш член от екипа си на празненството на фирмата по случай Коледа, е много лоша идея. Хайде да излезем навън.
— Не искам да излизам навън!
— Трябва. Нуждаеш се от въздух. Навън е студено. Ще се охладиш. Освен това вече успя да разсмееш един куп хора, които бяха достатъчно близо, за да чуят какво каза на Авано. Беше добро изпълнение, между другото.. Но с тази пара, която излиза от ушите и ноздрите ти, скоро ще станеш за смях.
Той направо я изтикваше към вратата.
— Престани да ме буташ и престани да ме поучаваш! Не обичам някой да ми нарежда. — Софи се освободи, завъртя се и съвсем лекичко го блъсна.
— Продължавай. Първият изстрел винаги е безплатен. След това аз ще съм наред.
Тя си пое въздух, издиша го, отново си пое, като продължаваше да го гледа. С всеки дъх блестящата рокля сякаш тръпнеше на лунната светлина.
Беше прекрасна. И опасна като пръчка динамит, на която фитилът вече е запален.
— Точно така — рече с кимване той. — Още малко и ще можеш да виждаш достатъчно добре през кървавата мъгла, която заслепява очите ти.
— Копеле!
Софи се отдалечи от покритата с бръшлян стена на избата, по клонките наоколо висяха празнични лампички. По-далеч от смеха, от музиката, която сякаш избликваше през високите тесни прозорци. Скри се в сенките на старите кипарисови дървета, където можеше да си се пеняви и ругае на спокойствие, докато се успокои и й мине.
Тайлър я чу да си говори сама на италиански и от малкото, което разбра, му стана ясно, че изрича доста неприятни неща.
— Не можах да се въздържа. — Тя се обърна към него. Ръцете й се отпуснаха като прекършени клони покрай тялото.
— Не съм и допускал, че би могла. Винаги си била голямо изчадие. — Тъй като беше студено и тя явно започваше да трепери, той свали сакото си и я наметна.
Гневът й полека се стопяваше, оставяйки я някак си празна и изчерпана.
— Не ми пука за него и Рене, нито пък за Крис, въпреки че тази история ще усложни отношенията в отдела. Но мога да се справя с това и с Крис също. Но той обиди майка ми.
— Тя е силна жена, Софи. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. — Тайлър пъхна ръцете си в джобовете преди да се поддаде на импулса да я прегърне. Изглеждаше така дяволски нещастна. — Съжалявам, че наранява теб.
— Всъщност какво ново под слънцето? — Последният остатък от гнева я напусна и за него останаха да й напомнят само главоболието и празният стомах. — Сигурно трябва да ти благодаря, че ме измъкна оттам, преди да се бях нахвърлила върху зяпачите с юмруци.