— Ако имаш предвид Крис, тя никак не ми прилича на зяпачка. Нещо повече, май е главно действащо лице. Но няма защо да ми благодариш.
Софи се обърна и по изражението на лицето му разбра, че той се чувства неловко. Тъй като намери това за много мило, тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата.
— Все пак, благодаря. Поне не стрелях, нали? Изпускам си нервите, когато съм в лошо настроение.
— Не бе толкова страшно, пък и музиката, слава Богу, беше достатъчно висока.
— Един плюс за нея. Е, вярвам, че си свърших работата тук. Защо не се разходим до голямата къща? Мога да те уверя, че повече няма да изпадам в лошо настроение.
— Надявам се. Искаш ли палтото си?
— Така ми е добре. — Тя се усмихна и се загърна по-плътно в сакото му. Ще използвам твоето.
Градините на Вила Джиамбели блестяха с хиляди празнични лампички. Отоплените тераси бяха украсени с цветя и декоративни дървета. Масите подканяха гостите да излязат навън, да се насладят на нощта и музиката, която се лееше откъм балната зала.
Пилар използва това като извинение, за да открадне един миг за усамотение и за глътка въздух, преди да се върне сред гостите и да изпълни задълженията си на домакиня. Дори смяташе да изпуши тайно една цигара.
— Криеш ли се?
Тя едва не подскочи в сянката, където се бе притаила, но след като видя втория си баща, въздъхна с облекчение.
— Хвана ме.
— Аз самият търсех начин да се измъкна. — С пресилен жест той завъртя глава наляво и надясно, уж оглеждайки се, и прошепна. — Имаш ли?
Тя се засмя заговорнически.
— Само една — прошепна му в отговор. — Но можем да я изпушим заедно.
— Пали тогава, партньоре. Майка ти е заета. Ще имаме достатъчно време да си дръпнем по няколко пъти.
Пилар запали цигарата. Останаха скрити в сенките и си подаваха цигарата като войници в окоп.
Тя се чувстваше спокойно в неговата компания, затова се облегна на стената и се загледа в нощта. Светлините осветяваха полята, дърветата и голите преплетени клони на лозите. Зад тях, във въздуха, се носеше обаянието на музиката.
— Хубаво празненство.
— Както винаги. — Със съжаление Илай всмукна за последен път от цигарата. — Ти, майка ти и Софи надминахте себе си тази година. Надявам се, че Тереза ти е показала колко високо оценяваме труда и усилията ти за организирането на това тържество.
— Да, направи го. По нейния си начин.
— Тогава ми позволи и аз да ти благодаря от мое име. — Той я прегърна през раменете и я поведе в танц. — Една хубава жена не бива никога да остава без кавалер в танците.
— О, Илай! — Пилар сложи ръка върху рамото му. — Какво бих правила без теб? Толкова съм объркана, приличам на пате в кълчища.
— О, не бива, Пилар. Ти си голяма жена, а дъщеря ти е на твоите години, когато аз се ожених за майка ти. Тогава се опитвах да не се меся в живота ти.
— Знам.
— Тереза се бъркаше достатъчно и заради двама ни — продължи той и я накара да се разкикоти. — Обаче, трябва да си призная нещо. Не бях достатъчно добър с теб.
— Илай…
— Никога не бях достатъчно добър. Ти прахоса толкова много години с Тони Авано, но въпреки всичко успя да възпиташ чудесна дъщеря. Искам винаги да помниш това и да не губиш остатъка от живота си в тюхкане, че не ти е провървяло.
— Той се ожени за Рене. Това е.
— Още по-добре. — Илай кимна, когато очите й срещнаха неговите. — За теб, за Софи, за всички. Те са си лика-прилика, просто идеалната двойка. И техният брак го отдалечава с още една стъпка от теб. Ако питаха мен, щях да го извадя и от бизнеса. Напълно. Подозирам, че в следващите няколко години и това ще стане.
— Тони е добър в работата си.
— Има и други добри колкото него, че и повече. Моля те, не ми разваляй храносмилането. Майка ти си имаше своите причини, за да го държи. Но те вече не са толкова важни, както преди. Остави го — рече Илай и я целуна поя челото. — Или ще потъне, или ще изплува. Така или иначе той повече не е твоя грижа.
От долната тераса Тони чу целия разговор и лицето му се вкамени. Все още беше силно уязвен от с нищо непредизвиканата и ненавременната атака според него, от страна на собствената му дъщеря. Беше в състояние да я отбие, но всичко стана на публично място. Пред много хора, при това на тържеството на фирмата.
А и бизнесът, помисли си той, вече не е онова, което беше.
Не му се вярваше, че Джиамбели ще го отстранят. Но можеха да направят му живота доста труден.