Мислеха си, че е глупав и безгрижен. Много се лъжеха. Той имаше план. Как да осигури своята финансова независимост. Да я запази. Ей Богу, Господ му беше свидетел, че се нуждаеше от пари, при това от много пари. Рене вече бе изсмукала спестяванията му.
Разбира се, беше глупаво да се забърква с Крис. Щеше да прекъсне тази връзка, колкото по-скоро, толкова по-добре. Още повече че тя се оказа по-проблематична, отколкото очакваше. Беше наистина много вълнуващо, а и ласкателно, че красива млада жена като Крис бе така привлечена от него. Определено не можеше да я подмине. Освен това тя беше ядосана, при това много ядосана, щом си позволи да звъни на Рене посред нощ. Добре че успя да оправи нещата. Рене реши, че анонимният телефонен глас е на Пилар, а той изобщо не си направи труда да я разубеди. Че защо трябваше да го прави?
Тони отпи от виното си, загледан в звездите, и се опита да забрави неприятностите, преди да са пуснали корени, така както правеше обикновено.
Беше използвал Крис. Беше й обещал да й помогне да се издигне в службата при Софи и подхранваше тази надежда, така както лъжеше и Рене.
Но това си беше, както той сам се убеждаваше, просто познаване на слабостите на партньорите.
А познавайки ги, човек можеше да ги използва в своя полза. И да поддържа своето положение.
Тони възнамеряваше да продължи да живее живота, който смяташе, че заслужава. Идваше време да попълни ресурсите си. Малко оттук, малко оттам. И да погледне напред в бъдещето.
Софи се движеше сред приятелите си и се опитваше по всякакъв начин да избягва братовчедка си Джина. Тази жена се превръщаше все повече и повече в истинска напаст. Сгромолясваше се с пълна скорост по скалата на непоносимостта. Не само защото се бе облякла в нещо, което приличаше повече на червена коледна палатка с два килограма пайети по нея, но и защото досаждаше на всеки, когото можеше да хване за слушател, с цвърченето си за незаменимостта и качествата на съпруга си.
А той, както забеляза Софи, през цялото време се въртеше близо до бара. Вече беше полупиян и се опитваше да остане незабелязан.
— Майка ти добре ли е?
Софи спря и се усмихна на Хелън.
— Последния път, когато я видях, да. Здравей, чичо Джеймс. — Тя прегърна с две ръце съпруга на Хелън. Джеймс Мур беше един от прекрасните хора в живота й и доста често бе играл ролята на баща на мястото на нейния собствен.
Беше понапълнял, беше загубил повече коса, отколкото бе останала на главата му, но зад очилата със сребърни рамки очите му я гледаха все така млади и зелени. Изглеждаше наистина като добродушен чичо, макар да беше един от най-добрите адвокати по криминални престъпления в Калифорния.
— Тя е най-хубавото момиче тук, нали, Хелън?
— Както винаги.
— Отдавна не си наминавала да ме видиш.
— Ще го направя в най-скоро време. — Софи го целуна за втори път. — Ла Синьора ме натовари с много работа.
— Чух за това. Донесли сме ти подарък.
— Обичам подаръците. Къде е, дай ми го!
— Ей го там, забавлява се с онази червенокоска.
Софи се огледа и когато зърна Линкълн Мур, нададе лек вик на изненада и удоволствие!
— Мислех, че Линк е все още в Сакраменто.
— Той ще ти обясни — рече Джеймс. — Върви. И му кажи този път да се ожени за теб.
— Джеймс! — укори го Хелън. — Да вървим да намерим Пилар. Вие се забавлявайте, деца.
Линкълн Мур беше висок, тъмнокос и красив. Беше й най-близкият човек, почти като брат. През различните периоди от живота им фактът, че бе по-голям с два месеца, бе използван като предимство и от двамата. Приятелството между майките им беше връзката, която осигури и тяхната близост. Бяха израснали заедно. Поради това никой от двамата не беше се чувствал самотен.
Софи се приближи, мушна ръката си в сгъвката на лакътя му и попита червенокосото момиче.
— Досажда ли ви този младеж?
— Софи! — Линк се извърна със смях, вдигна я от пода и завъртя във въздуха. — Моята сестра по заместителство — обърна се той към червенокосата. — Софи Джиамбели, Андреа Уейнрайт. Бъди любезна, моля те.
— Здравей, Андреа — подаде ръка Софи. — Ще трябва да си поговорим. Мога да те открехна относно това момче тук.
— Не, не позволявам! Софи непрекъснато лъже за мен. Това й е хоби.
— Приятно ми е да се запознаем. Линк непрекъснато ми говори за теб — включи се в разговора Андреа.
— О, и той непрекъснато лъже. Заедно ли дойдохте от Сакраменто?
— Всъщност не. Аз съм интернист във Фриско, в спешната медицинска помощ.
— Причината да я познавам е една незначителна рана, получена при игра на баскетбол. — Линк вдигна дясната си ръка и показа белега върху пръста си. — Изкълчих го; Анди го погледна, намести и готово. Сетне аз пък я свалих.