— Всъщност той ме свали, преди аз да го наместя. Но тъй като не можах да изкълча останалите му пръсти, ето ме тук. Където много ми харесва.
— Аз отново живея в Сан Франциско — обърна се Линк към Софи. — Реших да започна работа във фирмата на татко. Искам да получа известен опит като юрист, преди да се задълбоча в политиката. Сега съм славен чиновник в юридическа кантора и се надявам да получа, каквото искам, преди да премина преградата, която разделя съдиите от подсъдимите.
— Линк, това е чудесно! Родителите ти сигурно са много доволни, че отново си вкъщи. Ще се виждаме по-често, вали?
— Разбира се. Чух, че си много заета?
— Не чак толкова. Кога ще получиш адвокатските си права?
— Следващия месец.
— Той е страхотен, да знаеш — обърна се Софи към Андреа. — Може да бъде истински трън в задника.
— Не започвай отново, Софи!
— Добре, приятно прекарване. — Тя забеляза, че Тай влиза в залата с нещастен вид. — Дългът ме зове. Да не си отидеш, преди да видиш мама. Знаеш колко държи на теб. — Софи го дръпна за сакото. — Един Господ обаче знае защо!
— Няма. Ще ти се обадя.
— Надявам се. Радвам се, че се запознахме, Андреа.
— И аз. — Анди погледна Линк. — И така, бил си трън в задника значи?
— Ами, да. Това е нещо като ругатня помежду ни. — Той се усмихна и я завъртя на дансинга.
— Усмихни се, Макмилън.
Тай я погледна.
— Защо?
— Защото ще трябва да танцуваш с мен.
— Защо? — Той въздъхна, докато тя хвана ръката му. — Извинявай. Прекалено дълго говорих с Мади Кътър. Хлапето не спира да задава въпроси.
— Двамата изглежда доста се спогаждате. Ще танцуваме по-добре, ако ме прегърнеш.
— Добре. — Той сложи ръката си на кръста й. — Тя е интересно хлапе и много умно. Виждала ли си дядо ми?
— Не. Защо?
— Искам да го видя. Него и Ла Синьора. След което смятам да се прибирам вкъщи. Стига ми толкова за днес.
— Ти си истински динозавър. — Тя плъзна ръка към косата му и се заигра с нея. Има прекалено много коса, помисли си Софи. Твърда и непокорна. — Отпусни се малко, Тай. Отдай се на удоволствията. Коледа е.
— Не все още. Има още много работа да се свърши, преди да дойде Коледа, а и след нея.
— Хей! — Тя го дръпна за перчема, за да спре да се оглежда из тълпата за дядо си и да погледне към нея. — Тази нощ нямаш друга работа за вършене, пък и аз съм ти задължена, че ме спаси.
— Ти не беше в опасност. Виж другите бяха, но не и ти.
Тай не искаше благодарностите й, държеше я на разстояние. Едно безопасно разстояние Тя винаги е била опасна, а толкова близо до един мъж ставаше направо смъртоносна.
— Освен това има няколко графики, които трябва да прегледам. Какво толкова смешно има? — попита, когато Софи се разсмя.
— Чудех се на какво ще приличаш, ако поне един път се отпуснеш. Обзалагам се, че всъщност си много луд, Макмилън.
— Аз съм се отпуснал — промърмори той.
— Я ми разкажи нещо. — Софи прокара пръсти по шията му, наслаждавайки се на начина, по който сините му очи с цвят на езерна вода потъмняха и се изпълниха с тревога. — Но което няма нищо общо с виното или с работата.
— И какво например?
— Например литература, изкуство, някаква забавна случка от детството ти, тайна мечта или фантазия.
— Моята тайна мечта в момента е да се измъкна оттук.
— Продължавай. Хайде! Кажи първото, което ти идва в момента наум.
— Да смъкна роклята ти и да пробвам дали си толкова сладка и на вкус, колкото миришеш. — Той изчака една секунда реакцията й. — Виж ти, това май ти затвори устата.
— Само за малко и само защото се замислих какво да ти отговоря. Открих, че съм доста заинтригувана от предложението ти. Повече отколкото очаквах. — Тя отметна глава назад, за да го огледа по-добре. О, да, харесваха й очите му, особено сега, когато в тях играеха пламъчетата на страстта. — И знаеш ли защо?
— Отговорих на достатъчно въпроси за една вечер. — Той се опита да се измъкне, но Софи задържа ръката му на рамото си.
— Хайде да приключим със задълженията си тук, след което можем да отидем у вас?
— Толкова ли е лесно за теб?
— Би могло да бъде.
— Не и за мен, благодаря. — Гласът му стана студен и очите му отново зашариха из залата.. — Бих казал, че тук има достатъчно много възможности, ако си падаш по бързата свалка за една нощ. Аз лично си отивам вкъщи.
Той се отдръпна и тръгна.
Трябваха й поне десет секунди, за да дойде на себе си и още три преди яростта да се надигне в гърлото й и да я задави. Това все пак му даде възможност да се измъкне от залата и вече беше слязъл няколко стъпала, когато Софи го настигна.