— Не, не си отиваш вкъщи! — просъска с приглушен глас, като мина покрай него и затвори вратата на салона зад себе си. — Задник такъв! Кучи син! — Независимо че ругаеше, гласът й бе овладян и почти спокоен. Той не можеше обаче да знае какви усилия й струваше това.
— Права си. — Прекъсна я преди да е произнесла целия си репертоар от италиански ругатни. — Беше грубо от моя страна, за което се извинявам.
Извинението, поднесено съвсем безразлично, превърна гнева и в сълзи но Софи успя да ги преглътне.
— Според теб аз съм развратница, нали? Курва, защото мисля за секса така, както го възприемат мъжете.
— Не! Господи! — Той нямаше предвид нищо подобно, само искаше тя да го пожелае, както я желаеше той. — Не беше това!
— Щеше да ти хареса повече, ако се преструвах на недостъпна, ако те бях оставила да ме сваляш и съблазняваш. Но понеже съм честна, значи съм евтина.
— Не. — Тай хвана ръцете й с надеждата, че ще успее да успокои и нея, и себе си. — Знаеш, че те желая. Винаги си ме възбуждала. Не биваше да ти го казвам. Не биваше. Моля те, не плачи.
— Не плача!
— Добре, добре. Виж, ти си красива, интелигентна, страхотна и струваш много повече от мен. Досега успявах да си държа ръцете далеч от теб и смятам да продължа да го правя.
— Сега ръцете ти са върху мен.
— Извинявай. — Той веднага свали дланите си от раменете й. — Извинявай.
— Искаш да кажеш, че ме обиди, защото си страхливец?
— Виж, Софи. Трябва да си отида у дома. Главата ме боли. Ще се видим утре на работа и ще забравим какво се е случило тази вечер.
— Не мисля така. Каза, че съм те възбудила, нали? — Тя го побутна и той отстъпи още една крачка. — И заради това ми удари един шамар.
— Беше глупаво от моя страна. Казах, че съжалявам.
— Не е достатъчно. Сега опитай по друг начин. Преди да успее да отговори или да направи нещо, тя вече се бе притиснала към него. Всичко останало беше инстинкт.
Устните й бяха горещи, меки и много изкусни. Изсмукваха неговите. Тялото й беше тънко, гладко и много гъвкаво. Усещаше женствените му извивки.
Разумът му се замъгли. Но това Тай щеше да осъзнае по-късно. Сега просто изключи, сякаш някой завъртя електрически ключ и го остави без защита срещу възбудата, която го връхлетя като пантера. Да, вкусът й беше толкова сладък, както и уханието й. И Тайлър вече го знаеше.
Беше тъмна и опасна, и страшно женствена.
Той я притисна още по-силно към себе си, преди да може да се спре, отговаряйки на леките ухапвания на зъбите й; докато цялото му същество пропадаше в някаква бездна.
В един миг тя се бе увила около него като екзотично южно растение, а в следващия Тай осъзна, че се е отдръпнала, докато кръвта блъскаше в главата му и пред очите му плуваха червени петна.
— Сега се оправяй сам. — Софи прекара леко пръста си по долната си устна и се обърна да отвори широко вратите.
— Чакай за момент! — Той я сграбчи и я обърна към себе си. Не беше сигурен какво смята да прави, но едва ли щеше да бъде мил и внимателен.
И тогава видя ужаса, изписан върху лицето й. Преди да успее да направи каквото и да е, тя го отблъсна силно и прекоси стаята към масичката пред огледалото.
— Dio! Маdоnnа! Света Богородице! Кой е направил това?
Тогава Тай също ги видя. Трите ангела на Джиамбели. Червената боя се бе стекла по лицата им като кръв от пресни рани. Върху гърдите на всеки със същата боя бе написано грозно съобщение.
Кучка номер 1
Кучка номер 2
Кучка номер 3
— Седни, Софи. Ще ги махна оттук, преди баба ти или майка ти да са ги видели. Ще ги занеса вкъщи и ще ги почистя.
— Не. Аз ще го направя. Мисля, че е лак за нокти. Стар ученически гаден номер — рече доста спокойно тя. Гневът нямаше да й помогне особено, помисли си Софи, докато вземаше трите фигури в ръце. И освен това не откриваше гняв под тъгата. — Предполагам, че е Рене. Или Крис. Те двете със сигурност мразят жените от рода Джиамбели.
— Дай на мен. — Тайлър сложи ръка на рамото й. — Никой не бива да научава за това. Ще ги почистя и ще ги върна, преди някой да е забелязал липсата им.
Софи изпита желание да сложи ангелите в големите му силни ръце, а заедно с тях и тя да потъне в прегръдката му. Отстъпи крачка встрани, наистина беше готова да го направи.
— Остави, сама ще се оправя. А и нали бързаше да се прибереш вкъщи.
— Софи! — Гласът му беше спокоен и търпелив, мил и толкова нежен, че тя въздъхна.
— Трябва да го направя. Аз. И освен това искам да ти се посърдя още малко. Така че върви.
Той я остави да си тръгне, но веднага щом остана сам, се обърна и изкачи каменните стъпала на балната зала. Реши, че ще се помотае още малко тук. Само за да бъде сигурен, че единственото повредено и наранено нещо тази вечер, ще си останат трите ангела.