Беше много късно през нощта, когато Тони влезе в апартамента на дъщеря си в Сан Франциско. Чудеше се дали някой знаеше, че има ключ от жилището през всичките тези години.
Носеше със себе си бутилка вино, избрана от личната му изба. Една бутилка „Барало“ щеше да придаде на нещата цивилизован оттенък. Думата изнудване не беше от неговия речник. Пък и никога нямаше да бъде спомената. Тук щеше да се проведе делови разговор. Тони отвори бутилката в кухнята и остави виното да подиша, докато вземе две чаши. Ядоса се, че няма пресни плодове в хладилника, но реши да ги замести със сирене „Бри“.
Дори в три часа сутринта традициите трябва да бъдат спазвани.
Беше доволен от себе си, че определи срещата толкова късно. Трябваше му време да сложи Рене да спи. Тя остана будна повече от час, след като се прибраха обратно в апартамента, говорейки за Джиамбели, за тяхното отношение към него, за неговото бъдеще във фирмата. И за пари, разбира се.
Парите бяха основната й тема.
Но той не можеше да я обвинява за това.
Животът, който водеха, изискваше много пари. За разлика от Пилар, Рене не беше сложила на масата зестра от неограничени капитали. И, за разлика от Пилар, Рене преминаваше през парите като парен валяк и ги пилееше така, сякаш ако в джоба й останеха малко стотинки, щяха да я опарят.
Няма значение, мислеше си Тони, докато нареждаше бисквити до сиренето. След малко щеше много бързо да увеличи паричните си ресурси.
Джиамбели имаха намерение да се освободят от него. Да го прогонят. Беше сигурен в това. Нито Пилар, нито Софи щяха да застанат на негова страна или да се застъпят за него. Знаеше какво щеше да стане, но предпочете да не обръща внимание и да се надява, че ще му се размине. Или по-скоро, даде си сметка Тони, сам позволи на Рене да го заклещи в ъгъла.
Но все още имаше възможности. Няколко. Първата, от които щеше да влезе тук само след няколко минути.
Тони вече подреждаше планове в главата си. Трябваше да си потърси заместник, с което щеше да спечели време Имаше и други пътища и те можеха да бъдат разширени, ако станеше необходимо. Тони разполагаше с много контакти и перспективи, познаваше доста хора от бизнеса. Тереза Джиамбели щеше да съжалява, че го бе подценила. Много хора щяха да съжаляват. В края на краищата той щеше да си стъпи на краката, така както винари бе правил досега. Тони не се съмняваше нито за секунда в това.
Почукването на вратата го накара да се усмихне. Той напълни двете чаши с вино и ги постави заедно с бутилката върху таблата със сиренето и бисквитите. После отнесе подноса върху малката масичка в хола.
И като затегна копчетата си за ръкавели, приглади коса и се усмихна, отиде да отвори вратата, готов да води преговори.
ЧАСТ ВТОРА
РАСТЕЖЪТ
Не самодоволството и безделието, а работата и постоянното усъвършенстване са в основата на съвършенството, според представите на културата.
9.
— Не знам защо трябваше да идваме тук!
— Защото се нуждая от някои неща. — Можеше и да не се отбива, съгласи се вътрешно с него Софи. Но нямаше причина да не отиде до апартамента си, след като вече бе дошла в Сан Франциско. Нима не беше се смилила над Тай и не бе взела колата на Илай, вместо своето кабрио! — Слушай — продължи тя. — Обясних ти още в началото, че трябва да проверявам от време на време какво, става в офисите. Крис продължава да се противопоставя на новото положение. Желателно е да ни вижда заедно, мен и теб, като екип.
— То пък един екип!
— Е, аз се справям. — Тя зави към паркинга и удари спирачките. — Мисля, че сключихме примирие по време на празниците. В момента нямам нито време, нито желание да се боря с теб.
Тя излезе, тресна вратата и пъхна ключовете в куфарчето си.
— Какъв е проблемът?
— Аз нямам проблеми. Ти си проблемът.
Тайлър заобиколи, отиде от другата страна до нея и се подпря на бронята. Вече два дни беше настроена кавгаджийски. Достатъчно дълго време, за да му писне на всеки от двамата. Той не смяташе, че причината е инцидентът по време на коледното празненство. Всъщност тогава тя беше излязла победител.
— Нали уж сме един екип? Все още ли си ядосана заради ангелите?
— Не. Погрижих се за тях, нали? Отново са красиви, като нови.
— Вярно. И сега какъв е проблемът?
— Искаш да знаеш какъв е проблемът ли? Добре. Мразя да ставам всяка сутрин по тъмно и да трамбовам из полето в студа. Но го правя, както виждаш. После се прибирам, за да си свърша работата, но съм длъжна да идвам и тук, макар че имам заместничка, която не само че спи с баща ми, но е готова да вдигне бунт на борда на кораба.