— Уволни я.
— О, да, виж това е идея! — Тя почука с пръсти по слепоочията си, докато гласът й заглъхна. — Как не ми беше хрумнало досега? Може би, защото сме в реорганизация, по средата на една огромна, интензивна и особено важна рекламна кампания и няма друг служител толкова квалифициран, че да поеме работата? Да, знаеш ли, това може би е причината, поради която все още не съм я изритала по кльощавия задник.
— Виж какво, хлапе. Който си е напълнил обувките с пясък, трябва сам да си ги изтърси.
— Нямам време — извика Софи и за да докаже това, извади бележника си. Беше поизмачкан. — Би ли погледнал тук, за да видиш програмата ми за близките шест седмици? — Тя го пъхна обратно в куфарчето си.
— Значи си притисната отвсякъде. — Той сви леко рамене, — Тогава използвай сутрините, за да свършиш онова, което трябва. Аз ще те заместя в лозята.
Погледът, който му отправи, беше като картечен откос.
— Нямам нужда от снизхождение, нито от подаръци, Макмилън. Но ти си дяволски прав, че съм притисната отвсякъде. Опитах се да обуча майка ми, но тя не проявява никакъв интерес към тази работа. Трябваше да отменя три срещи с трима много интересни мъже, защото съм претрупана с работа. Социалният и личният ми живот просто изтичат в канала. Не мога да преодолея проклетата Рене вече два дни, за да се свържа с баща ми, който не си е в офиса. А е задължително да говоря с него във връзка с един от нашите основни клиенти през следващите четиридесет и осем часа, тъй като някой, който за съжаление не съм аз, трябва да лети до Сан Диего след четиридесет и девет часа.
— Защо не звъннеш на Маргарет? Мислех, че тя се занимава с основните и важни клиенти.
— Мислиш ли, че не съм опитала? Толкова ли глупава ти изглеждам? — Уморена, ядосана и отегчена, Софи се упъти към асансьора в подземния гараж и го повика. — Тя замина за Италия още вчера следобед. Но нито тя, нито хората й са запознати със сметката на Туинър, защото Туинър винаги е бил галеното дете на татко. Освен това не искам хората на Туинър да знаят, че сме открили дупка във веригата. Пропуски.
— Никой не е снизходителен към теб — отбеляза Тай. — Но ти си прекалено снизходителна към Авано.
— Не, не съм снизходителна. Но тъй като съм загрижена за Джиамбели, ще го прикривам, докато мога. Не ми харесва, дойде ми до гуша и освен това ме боли главата.
— Добре. — Той изненада и двамата като посегна и започна да разтрива раменете й, когато влязоха в асансьора. — Вземи аспирин, след това ще свършим всичко едно по едно.
— Тя няма право да не ме допуска до баща ми! Както на лична, така и на служебна основа.
— Така е. — Разправиите с Рене, съгласи се Тай, наистина можеха да причинят истинско главоболие, — Но това е игра на нерви. Обаче Рене няма да изпита никакво удоволствие, ако ти не й покажеш, че е успяла да те ядоса. Поразпитай другите за него.
— Ако го направя, боя се, че ще изглежда като… по дяволите! Та той си е глупак! Толкова съм му ядосана, че ме забърка в тази каша. Ако не я оправя до края на деня…
— Ще я оправиш до края на деня.
— Ох. — Софи въздъхна и излезе от асансьора. Обърна се и го изгледа. — Защо си толкова добър с мен?
— Защото го заслужаваш. Освен това клиент като Туинър е голям залък. Е, и аз не прекарвам цялото си време на полето — отвърна Тайлър, когато тя вдигна изненадано вежди. — Ако ми беше казала, че се опитваш да проследиш сделките на баща си, щях да ти подам ръка. Няма нужда да ходиш при Кътър.
Софи стисна устни.
— Не. Но мисля, че той знае нещо повече. И скоро, доста скоро ще посочи целта.
— Тогава трябва да действаме по-бързо. Нали сме от един екип, забрави ли?
— Само защото харесваш Кътър по-малко, отколкото мен, нали?
— А какви са твоите подбуди?
Това я накара да се разсмее, докато пъхаше ключа в ключалката.
— Също толкова добри като твоите. Ще взема само някои неща, в това число и няколко стари папки, които ще помоля майка ми да прегледа. Мисля, че може да има някакви бележки за Туинър, които да хвърлят светлина върху съмненията ми. Ще те върна вкъщи преди вечеря. — Тя спря и се обърна към него. — Освен ако не искаш — добави с лека усмивка, — да променим дневния си ред и да опитаме един друг вид обща работа в екипа.
— Зарежи това.
— Хареса ти да ме целуваш.
— Когато бях малък, харесвах зелени ябълки. И открих, че от тях ми става лошо и ме боли корема.
— Аз съм зряла.