— Майка ви вкъщи ли е, госпожице Джиамбели?
— Казах ви, че си почива. В момента не е в състояние да говори с вас.
— Софи! — Пилар се появи в горния край на стълбите, като с едната си ръка се държеше за перилата, Хелън стоеше зад нея. — Всичко е наред. Искам да направя каквото мога.
— Госпожа Авано — започна Хелън, решила да използва съпружеското име на Пилар, — би искала да отговори на вашите въпроси. Сигурна съм, че ще имате предвид емоционалното й състояние в момента. Аз съм съдия Мур — добави хладно. — И съм стар семеен приятел.
Клермонт я познаваше много добре. На няколко пъти беше попадал под кръстосания разпит на съпруга й. Адвокатите, както винаги, вече са на линия, намуси се той.
— Вие официално ли представлявате госпожа Авано, съдия Мур?
— Тук съм, за да предложа на моята приятелка подкрепа и съвет, ако е необходимо.
— Защо не седнем? — покани ги Пилар. — Софи, би ли помолила Мария да направи кафе?
— Разбира се, мамо.
Много цивилизовано и сдържано, помисли си Клермонт. Вече можеше да види откъде дъщерята бе получила класата си. Но и жените от изисканото общество понякога убиват, също като другите. Особено, когато са пренебрегнати заради по-младички и напористи манекенки.
Все пак тази жена отговаряше на въпросите прямо.
Не го била виждала, нито говорила с него от нощта на коледното тържество. Не е ходила в апартамента на дъщеря си повече от месец. Няма ключ. Няма оръжие, макар че се замисли, преди съдия Мур да уточни въпроса, дали в къщата има оръжие.
— Вие сте била разстроена, когато съпругът ви е приключил с бракоразводното дело, за да се ожени за Рене Фокс.
— Да — съгласи се Пилар, въпреки че Хелън отвори уста да възрази. — Глупаво е да го крия, Хелън. Естествено, че бях разстроена. Макар и бракът ни отдавна да не съществуваше, той беше баща на дъщеря ми.
— Скарахте ли се?
— Не. — Устните й се извиха и Клермонт си помисли, че прилича на прекрасна и тъжна мадона. — Трудно беше да се спори с Тони. Той винаги се измъкваше много умело, успяваше да заобиколи аргументите; Аз му дадох онова, което искаше. Нямаше какво повече да се направи, не мислите ли?
— Аз се занимавах с развода на госпожа Авано — намеси се Хелън. — Бях… Познавах и двете страни. Делото беше изключително лесно и елементарно, защото нещата между тях отдавна бяха приключили.
— Но все пак сте била разстроена — отбеляза Магуайър. — Достатъчно разстроена, че да звъните в жилището на бившия си съпруг миналата седмица посред нощ и да отправяте заплахи и обиди.
— Не съм правила подобно нещо. — За пръв път й стана ясно, че ще има битка. Сабите сякаш блеснаха пред очите й. — Никога не съм звънила в апартамента на Тони, нито съм говорила с Рене. Тя си въобразява, че съм аз.
— Госпожо Авано, ние много лесно можем да проверил телефонните разговори.
— Направете го тогава. — Гърбът й се изпъна, а гласът й охладня. — Колкото и да бях разочарована от избора на Тони, той си беше негов. Нямам навика да звъня на когото и да било посред нощ, за да го заплашвам или обиждам.
— Настоящата госпожа Авано твърди обратното.
— Значи или греши, или лъже. Тя ми се обади, наистина след полунощ, и ме обвини в същото. Държа се грубо и цинично. Може да го проверите по телефонните обаждания, инспекторе. Но няма да откриете мое обаждане.
— Защо ще лъже?
— Нямам представа. — Пилар разтърка слепоочията си и въздъхна. — Вероятно не лъже. Сигурна съм, че някой наистина се е обадил и е наговорил тези неща, а тя е решила, че съм аз. Беше много ядосана, направо бясна, Тя не ме харесва по принцип.
— Знаете ли кога новата госпожа Авано е напуснала тържеството онази нощ?
— Не. Честно казано, избягвах ги и двамата. И него, и Рене, доколкото беше възможно. Беше ми неприятно в тъжно.
— Знаете ли защо той е отишъл в апартамента на вашата дъщеря в… — Фирмата за таксита беше проверена и бяха открили часа. Клермонт погледна бележника си, за да се подсети. — В три часа след полунощ.
— Не.
— Къде бяхте по това време?
— В леглото си. Повечето от гостите си бяха отишли. Отидох си в стаята около два часа. Сама — добави тя, защото предугади въпроса. — Казах лека нощ на Софи и веднага си легнах, защото бях изморена. Беше един много дълъг и изморителен ден.
— Може ли за момент да ни оставите сами? — попита Хелън и направи жест с ръка, с който показваше на детективите да излязат от стаята.
— Можела е да стигне от тук до Сан Франциско за около час — подхвърли Магуайър в коридора. — Тя няма алиби за времето, за което говорим. А има достатъчно убедителна причина.
— И защо да се среща с бившия си съпруг в апартамента на дъщерята?