Всъщност едно приятелство с привлекателен и интересен мъж би било много приятно нещо.
— Пилар! Чудесно е, че те виждам!
Пилар позна облака от парфюм и гласа преди да вдигне глава.
— Сюзан? И аз се радвам да те видя. — Беше успяла да придаде любезно изражение на лицето си. — Запознай се с Дейвид Кътър.
— Не ставайте, моля ви. — Сюзън, блестящо руса и току-що възстановена след поредната операция за премахване на бръчките, подаде ръка на Дейвид. — Бях се запътила към моята маса, след като напудрих носа си, и кого да видя — теб! Невероятно! Чарли и аз сме тук с едни негови клиенти. Ужасна скука, просто да полудееш! — изрече тя с намигване. — Току-що говорихме с Лора да се видим някой ден. Толкова време мина! Радвам се, че те видях отново скъпа, при това изглеждаш чудесно. Знам какъв ужасен удар беше за тебе. Всъщност за всички ни.
— Да. — Пилар долови лекото ужилване, което помрачи удоволствието от вечерта. — Благодаря ти за съболезнованията.
— Бих искала да мога да направя нещо повече за теб. Е, хайде да не говорим за тъжни неща. — Тя Стисна леко ръката на Пилар, докато оглеждаше Дейвид. — Надявам се, че майка ти е добре.
— Много добре, благодаря.
— Трябва да вървя. Не мога да оставя бедния Чарли да се мъчи сам с тези досадници. Приятно ми беше, господин Кътър. Пилар, ще ти се обадя следващата седмица. Можем да обядваме заедно.
— Разчитам на теб — отвърна Пилар и вдигна виното си, докато Сюзън се отдалечаваше. — Извинявай. Долината не е по-голяма от едно малко градче, където всички се познават. Трудно можеш да отидеш някъде и никой да не те забележи.
— Защо ми се извиняваш?
— Стана ми неудобно. — Тя остави виното и плъзна пръсти по столчето на чашата. — И както каза майка ми, сега ще тръгнат приказки.
— Наистина ли? — Той взе ръката й. — Тогава, нека да им дадем повод да приказват. — Дейвид вдигна ръката й към устните си и я целуна. — Харесва ми тази Сюзан — каза той, докато Пилар го гледаше изненадано. — Тя ми даде стимул да направя това. Какво мислиш, че ще раз каже утре на Лора, когато и се обади?
— Мога само да гадая. Дейвид? — По ръката й преминаха тръпки! Дори когато издърпа неговата, кожата и продължи да пламти. — Аз не търся… нищо.
— Работата е, че и аз също. Докато не те видях. — Той се наведе свойски напред — Хайде да направим нещо греховно..
Кръвта се качи в главата и.
— Какво?
— Ами… — Гласът му се снижи и премина в шепот — да си поръчаме десерт.
Напрежението, което бе затаила в гърдите си, се превърна във весел смях.
— Чудесно!
Беше наистина чудесно. Да карат към дома през нощта под студените звезди и призрачната бяла луна. Музиката от радиото свиреше тихо, докато те си говореха за книгата, която и двамата бяха чели напоследък. По-късно Пилар щеше да си спомни колко странно бе да бе да се чувства едновременно отпусната и възбудена.
Въздъхна, когато зърна светлините на Вила Джиамбели..Ето я и къщата. Колко жалко! Беше излязла за вечеря почти тресяща се от нерви и напрежение, а ето че сега съжаляваше, че не може да остане по-дълго.
— Децата все още са будни — рече Дейвид, Видя, че къщата за гости е осветена като коледна елха. — Ще ги убия.
— Да, забелязах какъв ужасен и груб баща си. И колко много децата ги е страх от теб.
Той я погледна развеселено.
— Няма да се разсърдя, ако ги видя да треперят поне мъничко от мен.
— Боя се, че вече си закъснял. Но бъди горд, че си отгледал и възпитал две щастливи и умни деца.
— Все още работя по въпроса. — Той почука с пръсти по волана. — Тео имаше известни неприятности в Ню Йорк. Дребни кражби в магазините, проникване в чужди къщи. Успехът му в училище, който никога не е бил кой знае колко висок, съвсем закъса.
— Съжалявам, Дейвид. Пубертетът е труден период Още по-трудно е, когато има само един родител. Мога да ти разкажа няколко истории за Софи, от които да ти настръхнат косите. Синът ти е чудесно момче. Мисля, че поведението му е напълно нормално.
— Поведението му всъщност доста ме стресна. Давах им прекалено много свобода. Защото така беше по-лесно, Нямах достатъчно време за тях през деня, нито пък ми оставаше достатъчно енергия вечер. Беше ми по-трудно е Мади, отколкото с Тео, когато майка им ни напусна, така че на нея обръщах повече внимание, отколкото на него.
— Това са вторичните угризения на съвестта — рече Пилар. — Знам всичко за тях.
— Аз бях изпаднал направо в еретични. Между другото, това е една от причините да купя микробус и да прекося цялата страна, вместо да взема самолет. Нищо не сплотява по-добре семейството от едно пътуване от три хиляди мили, затворени в един автомобил.