— Много храбро от твоя страна.
— Искаш да кажеш безразсъдно? — Той зави по алеята. — Аз бях главният дегустатор на кашите, които забъркваше Мади. Беше ужасно.
Пилар се разкикоти.
— Нали ще ни съобщиш, ако се появи конкурент. — Тя посегна да отпори вратата, но той прехвърли ръка през рамото й и я спря.
— Остави. Нека да завършим вечерта както трябва.
Нервите й се опънаха. Какво точно имаше предвид Дейвид, питаше се Пилар, докато той излезе и заобиколи микробуса. Трябваше ли да го покани в къщата? Със сигурност, не.
Можеше да му позволи само да я изпрати до вратата. Щяха да си кажат лека нощ, може би щяха да се целунат, съвсем безобидно. Като приятели, напомни си Пилар и излезе от колата.
— Благодаря. Беше чудесна вечеря и чудесна вечер.
— За мен също. — Дейвид взе ръката й и не се изненада, когато установи, че е ледена. Беше забелязал как в очите й отново се връщат безпокойството и напрегнатостта, както когато отвори вратата. Но реши да не им обръща никакво внимание. Нямаше намерение да се разстройва от факта, че изнервя една жена.
— Искам да те видя пак, Пилар.
— О, разбира се, добре. Ние се виждаме всеки ден…
— Не във фирмата — прекъсна я той и я обърна към себе си, като спря на верандата. — И не по работа. Насаме. — Притегли я по-близо към себе си. — И поради съвсем лични причини.
— Дейвид…
Но устните му намериха нейните и не й позволиха да продължи. Този път беше нежен. Целувката му не бе безцеремонна, настойчива, нетърпяща възражение. Напротив, събуждаше всички заспали чувства и желания. Беше като бавна и приятна топлина, която се разливаше в нея и нежно развързваше всички стегнати възли на напрежението. Пилар имаше усещането, че дори костите и се размекват като восък.
Когато той се отдръпна, бе останала съвсем без сили. Пръстите му погалиха лицето й и се плъзнаха по шията.
— Ще ти се обадя.
Тя кимна и посегна към вратата зад гърба си.
— Лека нощ, Дейвид.
Влезе вътре и затвори зад себе си. „Сигурно изглеждам като глупава ученичка — помисли си Пилар, танцувайки по стълбите към стаята си. — Е, и какво от това?“
Пещерите винаги караха Софи да мисли за контрабандисти. За пирати и разбойници. За златни съкровища.
Тези големи, ехтящи пространства, пълни с редици от огромни бъчви, в които отлежаваше виното. Много обичаше да прекарва времето си тук и още, когато беше малко дете, един от майсторите винари й бе позволил да сяда на малка масичка и да опитва по една малка чашка от виното от всяка бъчва.
Съвсем млада се бе научила да прави разликата. Да определя цвета, аромата върху небцето, мириса. Да отличава първокласното вино от обикновеното, Да хваща разликите, характеристиките, букета, които отличаваха едно вино от друго.
Ако не понасяше посредствеността, какво лошо имаше в това? Софи търсеше, изискваше й държеше на качеството, защото беше научена да не приема нищо лошокачествено.
В момента обаче тя не мислеше за виното, въпреки че чашите бяха подредени и напълнени за дегустация. Мислеше за мъжете.
Винаги ги бе изследвала, също както и вината. Имаше си мярка за пресяване, скала за оценка. Можеше да различи кой ще остави горчив привкус и кой — приятно чувство след себе си.
Тази беше причината досега да няма сериозна и дълготрайна връзка с някой мъж. Нито един от онези, които бе опитвала, не притежаваше точния вкус. Букета, който щеше да я задоволи и да я накара никога да не смени марката вино.
Абсолютно убедена в способността си да направи правилния избор и във възможностите си да се наслаждава на опитите, тя не бе така сигурна какви са уменията на майка й в тази област.
— Това е третата им среща за последните две седмици.
— Ммм. — Тайлър вдигна чаша с кларет към светлината на огъня и разгледа цвета му. Той, както дядо му и Ла Синьора, се придържаше към старите, традиционни методи. Прецени виното по цвят и бистрота и отбеляза в бележника си.
— Майка ми и Дейвид — повтори Софи и за да привлече вниманието му, го бутна лекичко по ръката.
— Какво за тях?
— Тази вечер отново излязоха заедно. За трети път през последните две седмици.
— И аз какво общо имам с тази работа?
Тя въздъхна.
— Знаеш, че е много чувствителна и уязвима. Не мога да кажа, че не го харесвам, защото ми допада. А и всъщност дори я окуражих в самото начало, когато той прояви интерес към нея, я тя се дърпаше. Но си мислех, че това е само временно и ще и помогне да забрави за татко.
— Софи, може да ти прозвучи странно, но в момента аз работя и не искам да говоря за личните проблеми на майка ти.