— Не искам да опитвам с жена, която мисли каквото и да е като мъж. Аз съм доста старомоден в това отношение.
— Защо не разшириш малко кръгозора си? — Тя вдигна подканващо лице. — Опитай поне — подразни го.
— Не ми е интересно.
Все още държейки чашата в ръка, Софи вдигна ръце и ги обви около врата му, докато той вдигна своите, за да се освободи от нея.
— Кой от нас блъфира?
Очите й бяха тъмни и горяха. Мирисът й го опияни. Тя докосна с устните си неговите.
— Защо не опиташ с мен? — попита тихо Софи. Беше грешка и нямаше да бъде първата. Тай хвана бедрата й и прокара ръце по тях.
Ароматът на тялото й го подлудяваше. Това си беше истинско мъчение.
— Погледни ме! — нареди той и пое устните, които му се предлагаха.
Направи го така, както искаше. Дълбоко, продължително, до самозабрава. Остави вкуса й да проникне в него, както правеше с първокачественото вино, да проникне бавно и с неописуемо удоволствие в тялото му.
Устните му я изсмукваха и преобръщаха всичко в нея. Вълнуваха я повече, отколкото бе очаквала.
Докато я целуваше, той не откъсваше очи от нея. Докато си играеше с езика и устните й, я гледаше внимателно и с търпението на леопард. Дори само това беше достатъчно да я разтрепери цялата.
Той прекара ръце по бедрата й, тръгна нагоре и докосна леко гърдите й. След което се отдръпна.
— Ти ме измъчваш, Софи. Това не ми харесва. — Взе бутилката с вода, която използваха, за да прочистят небцето си.
— Винарят също така е и малко учен — продума Софи и си пое въздух. Стори й се, че е плътен и тежък, толкова гъст, че не можеше да диша. — Сигурно си чувал, че при производството на вино протичат химически реакции.
Тайлър се обърна и й подаде бутилката с вода.
— Да. И добрият винар винаги изчаква да му дойде времето, защото някои химически реакции може да направят от виното оцет.
Това леко я бодна.
— Не можеш ли просто да признаеш, че ме желаеш!
— Мога. Искам те толкова много, че понякога не мога да дишам, когато си наблизо. — Както сега например, помисли си Тайлър, когато вкусът на устните й все още беше жив върху неговите. — Но когато те вкарам в леглото си, искам да ме гледаш по същия начин, по който ме гледаш сега. Не желая да съм просто някой си, поредният мъж за теб. Искам да съм аз — и ти трябва да го знаеш.
По кожата й пробягаха тръпки, като от студ. Софи трябваше да се сдържа, за да не обхване с ръце раменете си.
— Защо ми звучи като заплаха?
— Защото е. — Тайлър се отдалечи, взе следващата чаша с вино и продължи работата си.
13.
Инспектор Клермонт се бе задълбочил в делото „Авано“. Беше свършил доста работа и бе прекарал много вреше, за да сравнява данните, доказателствата, криминалните улики, медицинските доклади и експертизи. Можеше дори да цитира наизуст разпитите и заключенията. И сега, почти осем седмици след убийството, можеше да каже със съжаление, че не бяха стигнали доникъде. Бяха в задънена улица. Никакви заподозрени, никакви реални следи, никакви отговори.
Това го измъчваше като кост, заседнала в гърлото му.
Не вярваше в съществуването на идеалното престъпление, просто липсваха доказателства.
Какво беше пропуснал?
— Алекс? — Магуайър седна на крайчето на бюрото му. Вече бе облякла шлифера си, защото февруари в Сан Франциско винаги беше дъждовен. Най-малкият й син имаше изпит по история на другия ден, съпругът й беше настинал и носът му течеше, а за вечеря щяха да ядат сухия хляб от вчера. Вкъщи се нуждаеха от нея, но тя трябваше да бъде тук. — Хайде да си вървим.
— Винаги има нещо недоогледано, изтървани нишки — промърмори той.
— Така е, но не винаги можем да ги вържеш. Случаят „Авано“ остава открит и изглежда ще трябва да се примирим с това, докато не извадим късмет и нещо не падне от небето право в краката ни.
— Не обичам да разчитам на късмета.
— Е, аз пък живея заради него.
— Авано е използвал апартамента на дъщеря си за среща — започна Клермонт, без да обръща внимание на дълбоката въздишка на партньорката си. — Никой не го е видял кога е отишъл, никой не е чул изстрел, никой не е видял някой да влиза или да излиза.
— Било три часът през нощта. Съседите са спели, а поради естествения градски шум не са чули изстрела на двадесет и пет калибровия пистолет.
— Детска играчка. Женско оръжие.