Мади също не беше по-лесна. Като че ли се отказа да си дупчи носа и да си слага халка. Сега обаче водеща кампания да нашари косата си на кичури. Дейвид просто не можеше да разбере как едно разумно момиче може да иска да прави подобни странни и направо противоестествени неща с тялото си.
Чудеше се как да разбере какво мисли и чувства едно четиринадесетгодишно девойче. Пък и не беше съвсем сигурен, че непременно го иска.
Добре поне, че се бяха установили някъде. Бяха си намерили приятели. Изобщо бяха влезли в нов ритъм.
Дейвид смяташе за странно обстоятелството, че никое от децата не коментира връзката му с Пилар. Обикновено и двамата го дразнеха безмилостно, когато се срещаше с жени. Може би смятаха излизанията им за бизнес.
Изведнъж осъзна, че си мечтае. Седи си на бюрото и си мечтае посред бял ден. Нещо, което често му се случваше напоследък, когато мислите му се отплесваха по Пилар. Затова тръсна глава и се размърда на стола си. Точно сега не му беше времето да се разсейва. След двадесет минути имаше среща с шефовете на отдели и трябваше да прегледа бележките си.
Тъй като времето и без това беше кратко, не му стана никак приятно, когато в стаята му се появиха инспектор Клермонт и неговата партньорка.
— Добър ден. С какво мога да ви бъда полезен?
— Ще ви отнемем само няколко минути — каза Клермонт, докато Магуайър оглеждаше офиса и накрая се спря пред картата на земното кълбо, окачена на стената.
— Наистина мога да ви отделя само няколко минути. Седнете, моля.
Големи, удобни, кожени кресла, отбеляза Магуайър. Голям и елегантен ъглов офис с прекрасен изглед към Сан Франциско, който се откриваше през широките прозорци. Съвършен за книжен плъх и в същото време напълно мъжкарски с огромното махагоново бюро и интериор във виненочервено и бежово. Тя се зачуди дали офисът е бил проектиран за мъж или за жена.
— Предполагам, че посещението ви е свързано с Антъни Авано — започна Дейвид. — Има ли някакъв напредък в разследването?
— Случаят все още не е приключен, господин Кътър. Какво ще ни кажете за отношенията си с господин Авано?
— Нямах такива, детектив Клермонт — отговори Дейвид и това си беше самата истина.
— И двамата сте били изпълнителни директори на фирмата и сте работели главно извън тази сграда.
— Съвсем за кратко. Аз започнах работа за „Джиамбели“ около две седмици преди Авано да бъде убит.
— За две седмици сте могли все пак да си съставите впечатление — намеси се Магуайър. — Имали сте срещи, водили сте разговори, дискутирали сте работата.
— Така си мислите вие. Ние фактически не успяхме да се срещнем, нито веднъж. Имахме само един разговор, на коледното тържество вечерта преди неговото убийство. Това беше единственият път, когато се срещнах с него лице в лице. Но и тогава не говорихме за бизнес.
Без да обръща внимание на изражението му, Клермонт си записа.
— Защо не сте се срещали?
— Вероятно поради разминавания в програмата. — Тонът на Дейвид беше равен и безизразен.
— Вашата или неговата?
Дейвид се облегна. Не се тревожеше особено за насоката, в която вървеше разговора, нито за недомлъвките.
— Очевидно неговата. Аз направих няколко опита да го открия, всичките безуспешни. През времето между моето пристигане и неговата смърт, Авано не дойде в офиса нито веднъж, поне не и когато аз съм бил тук, нито отговори на телефонните ми обаждания.
— Това би трябвало да ви раздразни.
— Естествено. — Дейвид кимна на Магуаъйр. — Което и изразих по време на краткия ни разговор в избата преди Коледа. Казах му съвсем ясно, че очаквам от него да намери начин да се срещне с мен през работно време. Което очевидно той не успя да осъществи.
— А срещали ли сте го извън работното време?
— Не. Господа инспектори, аз не познавах този човек. Нямах никаква причина да го харесвам или мразя, нямах никакви чувства, нито мисли относно неговата личност. — Дейвид успя да запази гласа си спокоен, както когато трябваше да довърши докрай някоя досадна бизнессреща.
— Разбирам, че трябва да разследвате всички възможности, но мисля, че си губите времето, ако виждате в мен потенциален убиец.
— Вие се срещате с бившата му съпруга.
Дейвид почувства леко свиване на стомаха, но лицето му не промени израза си. Само се приведе леко напред.