— Така е. С неговата бивша жена, а тя вече беше бивша, когато той бе убит. Всъщност е била бивша от мига, в който Авано е започнал да живее официално с друга. Не мисля, че с това съм нарушил някакви правни или морални норми.
— Нашата информация е, че бившата госпожа Авано не е имала навик да се среща с мъже, и то съвсем доскоро.
— Това — обърна се Дейвид към Магуайър, — може да означава само, че не е срещнала мъж, с когото да пожелае да се вижда. До съвсем наскоро, както се изразихте. Намирам наблюдението ви за много ласкателно, но то не може да бъде причина за убийство.
— Ако си изоставена заради по-млада жена, понякога е — подметна Магуайър и видя как очите му заискриха. Охо, значи не се виждат само просто така, реши тя. Тук има доста по-сериозна причина.
— И какво по-точно искате да кажете? — попита настойчиво Дейвид. — Че Пилар е убила мъжа си, защото той е предпочел да живее с друга жена или че е толкова безсърдечна, та се е заинтересувала от друг мъж твърде скоро след като бившият й съпруг е бил убит? Как можахте да измислите подобна глупост?
Очевидно е много ядосан, продължи да го наблюдава Магуайър, но се владее. Точно от типа мъжкари, които спокойно могат да отпиват от виното си и в същото време да забият няколко куршума в събеседника си, без да им мигне окото.
— Ние не обвиняваме никого — продължи тя. — Просто се опитваме да получим ясна представа. Да си изясним картинката.
— Тогава ми позволете да ви помогна. Антъни Авано си е живял живота по свой собствен начин и както му харесва от двадесет години. Пилар Джиамбели е живяла нейния си, до голяма степен много по-почтено. Какво е правил Авано през онази нощ си е негова работа и нищо не свързва Пилар Джиамбели с това. А моите срещи с госпожа Джиамбели са си абсолютно наша работа.
— Вие предполагате, че Авано е имал работа онази нощ. Защо?
— Не предполагам нищо. — Дейвид обърна главата си към Клермонт и се изправи. — Оставям на вас да правите предположения. А сега имам среща.
Клермонт остана на мястото си.
— Знаехте ли, че господин Авано е имал финансови затруднения?
— Финансите на Авано не са моя работа, не ме интересуват.
— Но щяха да са ваша работа, ако засягат „Джиамбели“. Не сте ли се запитвали защо господин Авано ви е избягвал?
— Аз бях външен човек. В началото беше съвсем естествено да очаквам несъгласие и неприемане на моята личност.
— Той ви е мразил.
— Може би. Не сме имали възможност да обсъждаме чувствата си.
Клермонт стана.
— Имате ли оръжие, господин Кътър?
— Не, нямам. Имам две подрастващи деца. В къщата ми няма и никога не е имало оръжие. В нощта, когато Авано беше убит, си бях у дома с децата.
— Те могат ли да потвърдят това?
Дейвид стисна ръцете си.
— Те винаги знаят, когато напускам дома. — Не искаше полицията да разпитва децата му. Не и за подобно нищожество като Авано. — Нямам какво повече да ви кажа, докато не се видя с адвоката си.
— Това е ваше право. — Магуайър стана и изигра онова, което смяташе, че е най-големият й коз. — Благодарим ви за отделеното време, господин Кътър. Ще разпитаме госпожа Джиамбели за финансите на бившия й съпруг.
— Мисля, че вдовицата му знае повече по този въпрос.
Магуайър обаче невъзмутимо продължи.
— Пилар Джиамбели е била омъжена за него доста по-дълго време и притежава част от бизнеса, за който той е работил.
Дейвид пъхна ръце в джобовете си.
— Тя знае по-малко и от вас. — Мислейки за нея, Дейвид направи своя избор и реши да им каже онова, което искаха. — През последните три години Авано систематично е присвоявал пари от фирма „Джиамбели“. По всевъзможни начини, чрез надути заплати, подправени чекове, ваучери за извършени или фалшиви пътувания по лични причини. Не очебийно големи суми и от различни източници, така че да остане незабелязано. Още повече, че при положението, което е заемал, професионално и персонално, никой не би се усъмнил в него и не би поставил под съмнение цифрите.
Клермонт кимна.
— Но вие се усъмнихте.
— Така е. Открих някои от измамите в деня на тържеството и след като проверих няколко пъти сметките, започнах да виждам по-добре картинката. Стана ми ясно, че е правил измами, използвайки своето име, понякога това на Пилар, че дори и името на дъщеря си. Не му е пукало, че ги замесва. Просто е фалшифицирал подписите им. Общата сума е около шестстотин хиляди долара за последните три години.
— И какво стана, когато го разобличихте? — изстреля въпроса си Магуайър.
— Не успях да го разоблича. Възнамерявах да го направя и мисля, че съвсем ясно му подсказах намеренията си по време на нашия разговор на коледния празник. Останах с впечатлението, че той отлично разбра, че аз знам. Това беше бизнес, инспекторе, и трябваше да бъде уреден като бизнес. Докладвах за проблема на Тереза Джиамбели и на Илай Макмилън в деня след тържеството. Решението им бе аз да се заема с нещата и да направя, каквото мога, за да накарам Авано да върне парите. Той щеше да бъде отстранен от фирмата. Ако откажеше или се възпротивеше, Джиамбели щяха да предявят съдебен иск.