— Защо тази информация беше държана досега в тайна?
— Такова бе желанието на синьора Тереза Джиамбели. Тя не искаше внучката й да бъде унижавана, като бъдат извадени на показ машинациите и кирливите ризи на баща й. Бях помолен да не казвам нищо, докато не бъда директно разпитан по този въпрос от полицията. Искам да ви съобщя, че Ла Синьора, Илай Макмилън и аз сме единствените хора, които знаят. Авано е мъртъв и ние смятахме, че няма смисъл да наливаме масло в огъня и да раздухваме скандала около него, очерняйки го пред света освен като донжуан и като крадец.
— Господин Кътър — рече Клермонт. — Когато има убийство, всичко има смисъл.
Дейвид затвори вратата зад гърба на полицаите и си пое въздух, за да успокои нервите си, когато тя отново се отвори. Без да почука, в стаята влезе Софи. Тя дори не се и сети да чука, толкова беше притеснена.
— Какво искаха?
Трябваше много бързо да се стегне и да събере мислите си, да потисне гнева си и да изглежда спокоен.
— И двамата закъсняваме за срещата. — Дейвид събра бележките си и ги пъхна заедно с докладите, разчетите и предложенията в куфарчето си.
— Дейвид! — Софи се подпря с гръб на вратата. — Бих могла да отида при полицаите и да получа от тях отговорите, които явно не мога да получа от теб. Надявах се, че ще бъдеш по-отзивчив.
— Имаха въпроси, Софи. Мисля, че ги наричат уточняващи.
— Защо разпитваха точно теб, а не мен или някои други хора в тази сграда? Та ти почти не познаваш баща ми, никога не си работил с него, а доколкото знам, не сте прекарали и половин час заедно. Какво би могъл да им кажеш за него или за убийството, което те вече не знаят?
— Малко или нищо. Съжалявам, Софи, но ще трябва да отложим този разговор, поне засега. Хората ни чакат.
— Дейвид! Дай ми малко яснота. Те дойдоха направо при теб и стояха доста дълго. Значи е било нещо важно. Знаеш, че новините се разпространяват бързо — довърши тя. — Имам право да знам.
За момент той не отговори нищо, не откъсваше очи от лицето й. Да, тя имаше право да знае, реши Дейвид. Не беше редно да крие от нея.
Затова вдигна телефона и се обади на секретарката си.
— Госпожица Джиамбели и аз ще закъснеем няколко минути за заседанието — съобщи й той, след което остави слушалката и кимна към креслото. — Седни.
— Ще остана права. Може би си забелязал, че не съм толкова изнежена.
— Забелязах, че си мъжко момиче. Полицията имаше няколко въпроса, изникнали от факта, че се виждам с майка ти.
— Разбирам. Да не би да допускат, че ти и мама сте поддържали някаква дълга и тайна любовна връзка? Това лесно би могло да бъде опровергано. Преди няколко месеца ти живееше доста далеч оттук. Като се има предвид, че баща ми си живееше съвсем открито с друга жена от доста години, то няколкото вечери, прекарани заедно с мама, са съвсем дребно прегрешение.
— Вероятно проверяват всички възможности.
— Подозират ли теб или мама?
— Бих казал, че подозират всички. Това е част от работата им. Все пак внимавай, въздържай се да коментираш, особено пък пред мен, връзката ми с майка ти.
— Все още не съм решила какво мисля за нея. Когато реша, ще ти кажа.
— Много си честна — рече Дейвид. — Понеже аз знам какво чувствам, ще ти го кажа. Много съм загрижен и обичам Пилар. Не искам да й причиня неприятности или разочарование. Ще съжалявам, ако нараня по някакъв начин и теб, първо, защото ти я обичаш и второ, защото те харесвам. Но трябваше да избирам между възможността да разочаровам и двете ви или да подложа децата си на разпит. Освен това, ако продължавах да мълча, разследването можеше да тръгне в погрешна посока.
Сега вече Софи изпита желание да седне. Нещо й подсказа, че ще се нуждае от опора. Но гордостта я накара да остане права.
— Какво толкова си казал на полицията, че да ме разстрои?
Истината, помисли си Дейвид, също като лекарството действа по-добре, когато се даде в голяма доза и наведнъж.
— Баща ти е присвоявал средства от фирмата през последните няколко години. Сумите са били не особено големи и разпределяни така, че да останат незабелязани.
Кръвта се отдръпна от лицето й, но Софи не трепна. Дори когато почувства пробождането от предателството право в сърцето си.