— О, да бе, сигурно! — изсумтя презрително момичето, след като Маргарет излезе. — Как ли пък не! Ти си голям заплес, Тай!
— Моля?
— Тя най-безочливо те сваля, а ти като че живееш на друга планета. Ни чул, ни видял!
— Тя не ме сваля и ти не може да говориш подобни неща.
— Мога. — Мади приседна на едно столче до бара. — Жените ги разбират тези работи по-добре от мъжете.
— Може би, но ти все още не си жена.
— Жена съм, защото имам цикъл.
Тайлър тъкмо понечи да отпие, но се сепна от думите й, остави чашата и я загледа.
— Моля?
— Това е биологична функция, ако не си чувал. А когато една жена вече има подобна функция и може да възпроизвежда поколение, значи физически е жена.
— Браво бе! Чудесно. Аз пък не знаех. — Това не беше тема, в която искаше да се задълбочава. — Сега млъкни. — Тайлър отпи глътка от виното и го остави върху езика си. Беше му ясно, че високата киселинност и прекалената сладост се дължаха на захарта, която беше сложила.
Все пак беше успяла да получи вино в кухненска кула, както се бе заканила. Лошо вино наистина, но въпросът не беше в това. — Ти пи ли от тази течност?
— Може би. — Тя остави второто бурканче върху плота.
— Това тук е вълшебното вино. Никакви добавки. Четох как понякога слагат кръв от бик за цвят и плътност. Не знаех откъде да намеря бик някъде наоколо. И освен това звучи много гнусно.
— Ние не одобряваме подобна практика. Малко калциев карбонат ще намали киселинността му, но засега ще го оставим само да отлежи. Освен това за вино, получено в бурканче, никак не е лошо. Браво на теб, хлапе! Да видим. — И като смел мъж, Тайлър пое глътка от вълшебното вино, опита, помириса, преглътна.
— Интересно. Мътно, младо и стипчиво, но все пак вино.
— Ще прочетеш ли записките ми и ще провериш ли графиките, които съм направила?
— Разбира се.
— Добре. — Мади изпърха с мигли. — Аз пък ще ти сготвя вечеря.
О, Боже! Още една кандидат-готвачка! Или това хлапе му се подиграваше!
— Умница!
— Най-после един човек, който да е съгласен с мен — рече Дейвид, който в този момент влезе във винарната. Прекоси помещението и сложи ръка на врата на дъщеря си. — Говорихме за пет минути, ако си спомняш?
— Попречиха ни. Тай каза, че може да присъствам на дегустацията.
— Мади…
— Моля те! Той дори опита от моето вино!
Дейвид го изгледа изненадано.
— Ти си много смел човек, Макмилън.
— Никога ли не си прекарвал някоя вечер, играейки на орисница, на жмичка? Или на руска рулетка, ако предпочиташ?
Дейвид се ухили и запуши с ръце ушите на Мади.
— Един-два пъти и за щастие оживях. Вашият клуб на ценителите може да се противопостави на неочакваното допълнение.
— Аха. — Мисълта за изненадата, която щеше да им направи, развесели Тай. — Това ще разшири в известен смисъл кръгозора им.
— Или ще ги отрови.
— Моля те, тате! В името на науката!
— Същото каза и за развалените яйца, които намерих в леглото ти. Ние всъщност напуснахме Ню Йорк не само заради новата ми работа — обърна се той към Тай. — Днешните подрастващи са истинска напаст. Добре, Пепеляшке, но в десет часа искам да си напуснала двореца, иначе каляската ти ще се превърне в тиква. Да вървим. Тео ни чака в микробуса. Той ще ни закара обратно.
— Значи всички ще умрем — тържествено обяви Мади.
— Изчезвай! Идвам веднага. — Баща й я свали от столчето и я шляпна леко, за да й даде начален тласък. — Исках да ти благодаря, че й позволяваш да ти досажда — обърна се към Тай.
— Тя не ми досажда.
— Напротив.
Тайлър остави чашите в мивката под бара.
— Добре, така да е. Досажда ми, но на мен ми е приятно.
— Ако бях на твое място, сигурно щях да я изгоня оттук. Но осъзнах, че ти се чувстваш много по-добре с нея, отколкото с мен.
— Не се нуждая от наблюдатели.
— Съгласен съм. Но фирмата се нуждае, както и от нова, свежа кръв. От един външен човек. Някой страничен, който да може да види цялостната картина от всички възможни страни и да предложи различен начин за действие.
— Имаш ли вече предложения за мен, Кътър?
— Имам. И първото е да свалим малко бодли от раменете ти и да извадим чеповете от мозъка ти. След това можем да ся накладем огън с тях и да изпием по няколко бири.
За момент Тайлър не отговори нищо. Опитваше се да прецени дали е развеселен или обиден.
— Ако добавим и твоите чепове, ще можем да си направим истински лагерен огън.
— Това е идея. Ще доведа по-късно Мади, а към десет ще дойда да си я взема.
— Няма защо да се разкарваш дотук. Аз ще я върна у вас.
— Благодаря. — Дейвид тръгна към вратата и спря. — Виж, нали ще ми кажеш, ако тя започне… ами… ако започне да ти се сваля. Това може би е нормално за нейната възраст, но ми се ще да го предотвратя.