— Щом причинява неприятности, какво толкова се церемониш с нея? Само не ми пробутвай оправдания, че не можеш да я смениш по време на кампанията или реорганизацията, защото е незаменима.
— Добре. Колебаех се, защото наистина е добра и не искам да я загубя. Освен това знае много неща за кампанията, за моите дългосрочни планове и би могла да повлече със себе си и други хора от персонала. Колебая се също така и поради съвсем лични мотиви. Имаше връзка с баща ми и ако я уволня, би могла да направи тази връзка публично достояние. Всъщност, каквото и да направя, ще ни донесе неприятности. Но това положение не може да продължава вечно. Утре ще се погрижа.
— Бих могъл аз да го сторя вместо теб.
Софи затвори папката.
— Много мило от твоя страна. Но е моя работа. Трябва да те предупредя, че когато я освободя, това ще означава повече натоварване за останалите, имам предвид и теб в числото. Особено след като майка ми няма никакво намерение и дори не се опитва да поеме част от работата ми.
— Това определено ме ободри..
— Мислех да попитам Тео дали не иска да поработи малко. Бихме могли да го използваме няколко следобеда през седмицата.
— Чудесно. Тогава момчето ще има достатъчно основателна причина да се навърта около теб.
— Колкото повече се навърта около мен, толкова по-бързо ще му мине. Всекидневните контакти неутрализират хормоните.
— Така ли мислиш? — промърмори Тайлър.
— Какво пак, Тайлър? Това един от твоите нескопосни комплименти ли е, или просто искаш да ми кажеш, че ти действам възбуждащо?
— Нито едното, нито другото. — Той разгледа отново снимката. — Аз си падам по блондинки с премрежени очи и сочни устни.
— Значи си падаш по пероксид и силикон.
— Така ли?
— Господи, обожавам мъжете. — Софи стана от бюрото си, отиде до него, обхвана лицето му с длани и го целуна звучно по устата. — Толкова си сладък.
С един замах Тайлър я придърпа към себе си и я сложи на коленете си. Миг по-късно смехът й замря и тя притихна, а сърцето й забързано заби.
Никога досега не беше я целувал по този начин. С нетърпение, жар и желание, и всичко това под формата на една почти брутална атака. Целуваше я, сякаш никога повече нямаше, да се видят. Сякаш никога не бе целувал жена. Тялото й потръпна. От изненада, от съпротива, но и от възбуда. После пръстите й се заровиха в косата му.
Още, мислеше си Софи. Искаше още от тази безкрайна, безразсъдна и дори неприемлива целувка.
Когато Тайлър се опита да се отдръпне, тя не го пусна и дори захапа долната му устна със зъби. Бавно, внимателно, но и прелъстително, като го гледаше в очите.
— За какво беше това? — прошепна Софи.
— Така. Дойде ми отвътре.
— Хареса ми. Направи го пак.
Тайлър не мислеше да го повтаря. Но гладът му за нея се бе прекалено силен.
— Защо не!
Устните й се усмихнаха, когато неговите отново ги покриха. Можеше да си представи, абсолютно точно, какво ще стане, ако проникне в нея, в тази мека и прекрасна топлина. Но нямаше никаква идея как ще остане свободен след това или как ще си отиде цял.
Докато мислите се разбъркваха в главата му, Тайлър разкопча копчетата на блузата й. Тя го повлече на пода.
— Бързо! — Останала без дъх, Софи се надигна, докато ръцете му я обгръщаха.
Бързо! Той можеше да си представи как наистина ще го направи бързо, твърдо и яростно. Щеше да бъде безразсъдно сливане, само жар, без светлина. Нали тя това искаше! И двамата го искаха. Повдигна я и отново я целуна жадно. Коремът му се стегна от желание и очакване, когато тя посегна да откопчее колана на джинсите му.
В този момент вратата се отвори.
— Тай, трябва ми… — Илай застана на прага и видя своя внук върху момичето, което винаги бе приемал за своя внучка. Двамата се търкаляха по пода. Кръвта нахлу в главата му и той бързо отстъпи назад. — Извинявайте.
Когато вратата се хлопна, Тайлър вече беше скочил на крака. С размътен мозък и с тяло, разкъсвано от желание, той прокара ръка по лицето си.
— О, Боже! Това беше върхът!
— Уупс!
Той разпери пръсти и погледна Софи през тях.
— Уупс ли? Какво искаш да кажеш?
— Мозъкът ми не работи. Това е единственото, което мога да кажа. О, Господи! — Тя седна и оправи блузата на гърдите си. — Не беше най-типичната семейна сцена, нали? — Отпусна глава на коленете си, — Е, какво ще правим сега?