— Не знам. Предполагам, че трябва да говоря с него.
Софи бавно вдигна, глава.
— И аз мога да го направя вместо теб.
— Ти ще уволняваш подчинените си. Аз ще говоря с шокирания си дядо.
— Добре, мисля, че е справедливо. — Тя отново наведе глава, докато закопчаваше блузата си. — Тай, наистина съжалявам. Никога не съм правила нещо, с което да разочаровам Илай, или да причиня неприятности помежду ви.
— Знам. — След кратко колебание, той й подаде ръка, за да се изправи.
— Искам да правя любов с теб — рече Софи като не откъсваше очи от неговите.
Той вече беше успял да дойде на себе си.
— Мисля, че и двамата много добре знаем какво искаме. Само не знам какво трябва да направим, за да го получим, А сега трябва да намеря дядо ми.
— Да.
Когато Тайлър излезе, Софи отиде до прозореца и скръсти ръце. Толкова много й се искаше да има нещо жизненоважно за вършене. Единственото което й оставаше обаче в момента, беше да мисли.
Тайлър намери дядо си да върви сред лозята. Старата Сали тичаше наоколо. Не каза нищо, просто тръгна до него между редовете.
— Трябва да внимаваме да запазим влагата — рече след известно време Илай. — Топлината дразни лозите. Ще ги събуди.
— Знам. Внимавам. А… почти е време за култивиране.
— Надявам се, че дъждовете няма да закъснеят. — Илай огледа пръчките и потърси най-точните думи. — Аз… трябваше да почукам.
— Не, аз не трябваше да.;. — Тайлър се запъна, затова се наведе и погали Сали по гърба. — Просто така се случи.
— Добре. — Илай се прокашля. Никога досега не беше говорил с Тайлър за секса. Слава Богу, не беше му се налагало. Трябваше да свърши тази работа преди много години Сега момчето вече беше пораснало и този голям мъж знаеше всичко, което правят пчеличките и птичките, а също и отговорностите, които следват. Но… — Господи, Тай! Ти и Софи!
— Просто се случи — повтори Тайлър. — Предполагам, че не биваше, и предполагам, трябва да ти кажа, че няма да се повтори.
— Не е моя работа. Тя си е ваша… Дявол да го вземе, та вие израснахте заедно! Знам, че нямате никаква кръвна връзка и че няма пречка да го направите. Но винаги съм ви приемал като брат и сестра. Шокирахте ме. Всъщност това е всичко.
— Разбирам те — съгласи се Тайлър.
— Обичаш ли я? — Илай се отдалечи малко. Тайлър почувства как възлите на виновност, стегнати в стомаха му, се стягат още повече.
— Дядо, в подобни случаи не винаги става дума за любов.
Сега Илай спря и се обърна към внука си.
— Аз може да съм по-стар от теб, момчето ми, и да използвам друг речник, но винаги става дума за едно и също. Знам, че понякога се нарича любов. Просто те питах.
— Ами, и двамата бяхме полудели от желание, това е всичко. Ако за теб това е едно и също… значи няма какво да ти обяснявам.
— О, да, за мен е едно и също. Вие сте достатъчно възрастни и разумни. И двамата сте добре възпитани, така че това си е само ваша работа. Следващия път, мисля, че трябва да заключиш проклетата врата.
Стана почти шест часът, когато Тайлър се прибра у дома. Беше изтощен, изморен и ядосан на себе си. Мечтаеше си за една студена бира и горещ душ, които може би щяха да успокоят малко нервите му. Посегна към хладилника и видя бележката, която сам беше закачил на вратата предната вечер, за да му напомни.
Вечеря при Маргарет в 7 часа.
— По дяволите! — Той подпря челото си на хладилника. Можеше да отиде, разбира се, ако се напънеше. Но нямаше никакво настроение. Не му се говореше за бизнес дори когато това беше съпроводено с добра храна и приятна компания.
Тази вечер той просто не можеше да бъде добра компания.
Посегна към телефона, за да открие, че отново го е скрил някъде. Ругаейки тихо през зъби, Тайлър отвори хладилника с намерението да си вземе една бира, преди да започне да го търси. И го видя забутан между бутилка бира „Корона“ и картонена кутия с мляко.
Щеше да се обади на Маргарет, помисли си той, като измъкна телефона и потърси номера й. Щеше да я изведе на вечеря или на обяд някой друг ден, преди да замине отново за Италия.
Маргарет не чу телефона, защото беше под душа и си пееше. През целия ден бе очаквала тази вечер. Беше живяла с мисълта за нея, докато водеше срещи, пишеше доклади и провеждаше телефонни разговори. И накрая беше спряла на път към къщи, за да купи пържоли с размер четиридесет и пети номер, като за мъж, и няколко огромни картофа от Айдахо. Купи също така ябълков пай с намерението да го представи за собствено производство.
Мъжете не бива да знаят всичко, нали така?
Това беше храна, която Тай би оценил. Здравословна, обикновена, истински американска, не някакви си изтънчени деликатеси, които не могат да те заситят.