— Не очаквах, че си вкъщи.
— Днес работя тук. — Тъй като искаше, а и защото знаеше, че това ще я обърка, той я привлече към себе си и се наведе да я целуне.
— Ами, аз… Понеже не видях микробуса…
— Тео и Мади го взеха. Днес не са на училище. Подобни дни са кошмар за всеки родител. Ние го разрешихме, като дадох на Тео ключовете за да отидат на кино. Поради което твоето посещение е точно навреме.
— Наистина ли? — Тя се освободи от прегръдката му и оправи дръжката на чантата върху рамото си. — Така ли мислиш?
— Определено. Ще ме разсееш от мрачните предположения, какво ли правят децата. Искаш ли кафе?
— Не, аз трябва… Просто минах да донеса някои неща за децата. — Това, че са сами в къщата, я объркваше. През цялото време, откакто той беше тук, бе избягвала да остават насаме. — Мади се интересуваше от процеса на винопроизводство, затова си помислих, че ще й бъде интересно да прочете историята на фамилията Джиамбели.
Пилар извади книгата, която бе взела от магазинчето за сувенири във винарската изба.
— Много подходящо. Ще ти бъде благодарна и ще ни засипе двамата с Тай с лавина от въпроси.
— Има остър ум.
— Говори ми още!
— Донесох и музика за Тео. Той е затънал в неговото техно, но мисля, че ще му бъде приятно да чуе нещо по-класическо.
Дейвид погледна нотите.
— „Серждънт Пепър“? „Бийтълс“? Откъде изкопа това?
— Навремето го свирех и подлудявах мама. Сама съм нотирала песента.
— А да си носела мънистени гердани, чарлстон панталони и тесни блузки с ресни и открит пъп? — закачливо я попита Дейвид.
— Разбира се. Бях си направила страхотни индиански накити, когато бях на възрастта на Мади.
— Направила си ги сама? Какви скрити таланти! — Той се приближи така плътно, че гърбът й се оказа подпрян на кухненския плот. — А на мен носиш ли някакъв подарък?
— Не знаех, че си тук.
— Ами сега, като съм? Какво ще ми подариш? — Притисна я, като сложи ръцете си от двете й страни. — Хайде, извади нещо от чантата и за мен!
— Нямам. — Пилар се опита да се засмее, но беше много объркана. — Следващият път. Трябва да се връщам във винарната. Ще помагам за една туристическа обиколка следобед.
— В колко часа?
— В четири и половина.
— Хм. — Дейвид погледна часовника на стената. — Значи след час и половина. Чудя се какво бихме могли да направим за деветдесет минути.
— Мога да ти приготвя обяд.
— Имам по-добра идея. — Като обхвана кръста й, той я завъртя и я поведе към вратата.
— Дейвид?
— Няма никой вкъщи освен нас — прошепна Дейвид и леко захапа брадичката й, после шията и накрая устните, докато я извеждаше от кухнята. — Знаеш ли какво си мислех оня ден?
— Не. — Как можеше да знае? Та тя не можеше да улови собствените си мисли в момента!
— Че имам много голям проблем. Приятелката ми живее с майка си.
Сега Пилар се разсмя, защото думата приятелка й прозвуча много смешно.
— А аз живея с децата си. И никъде няма място, където да отидем и да направим всички онези неща, за които си мечтая. Знаеш ли какви неща си представям, че правя с теб?
— Мисля, имам идея. Дейвид, сега е почти обяд.
— Да, средата на деня. — Той спря в началото на стълбите. — Това е чудесна възможност. Аз мразя пропуснатите възможности. А ти?
Пилар се изкачи по стълбите с него, което беше почти подвиг, защото коленете й трепереха, а сърцето й биеше все едно, че изкачва планина.
— Не очаквах… — Думите дойдоха неканени на устните й. — Не съм подготвена.
— Остави на мен, аз ще се погрижа.
Да се погрижи за какво? Как би могъл да се погрижи за нейното секси бельо или как би могъл да превърне безмилостната дневна светлина в меките, тайнствени сенки на нощта? Как би могъл…
Тогава изведнъж осъзна, че той говори за предпазни средства и това я накара да се почувства глупаво и я обърка още повече.
— Не, аз нямах предвид… Дейвид, не съм младо момиче.
— Нито пък аз съм някой хлапак. — Той я побутна леко към вратата на спалнята си. Знаеше, че ако я сграбчи изведнъж, няма да бъде правилният подход. За нея бе необходимо да говорят, а може би и за него самият. — Пилар, изпитвам много сложни чувства към теб. Единственото, което не е сложно, е, че те желая. Това е.
Тя имаше усещането, че се носи сред гореща пара.
— Дейвид, трябва да знаеш. Тони беше първият мъж в живота ми. И последният. Оттогава мина много време. Аз… О, Господи! Забравила съм всичко.
— Да, знам. Но това не ме безпокои, напротив, ласкае ме. — Той докосна леко устните й. — Вълнува ме. И ме възбужда, — Устните му докоснаха нейните за трети път. — Ела в леглото ми. — Поведе я, очарован, че сърцата им биеха забързано и в един ритъм. — Позволи ми да те галя. Нека да те докосвам.