— Не мога да дишам. — Тя се опита да си поеме дъх, докато той сваляше якето й. — Знам, че съм напрегната, извинявай. Не мога да се отпусна.
— Не искам да се отпускаш. — Докато откопчаваше блузата й, Дейвид не откъсваше очи от нея. Пръстите му докоснаха кожата й. — Не и сега. Сложи ръцете си на раменете ми, Пилар. Събуй обувките си.
Тя трепереше цялата, също като него. Като че беше за пръв път, помисли си Дейвид. За нея, за него. Толкова страшно и вълнуващо, очаквано и опасно.
Късното зимно слънце беше като бяла преспа светлина, върху прозореца. Тишината в къщата бе така дълбока, че Дейвид можеше да чуе ударите на сърцето й. Когато прекара пръстите си по кожата й, усети, че е мека и тръпнеща.
— Колко си гладка! Топла! Прекрасна!
Пилар вярваше на думите му. Въпреки че пръстите й трепереха, когато откопчаваше копчетата на ризата му, той не обърна внимание. Едва не подскочи, когато ръцете му преминаха по диафрагмата й, докато сваляше панталоните й, но Дейвид не показа нетърпение или раздразнение.
И което беше най-хубавото, той не спираше да я гали. Ръцете му не се отделяха от тялото й. Движенията им бяха бавни и сигурни. Това я караше да иска отново и отново да усеща ласките, да чувства тази приятна топлина в корема си и почти втечнения си пулс. Пилар се отпусна на леглото, за да усети тялото му върху себе си, да почувства мъжката му тежест.
Изглеждаше й толкова естествено и прекрасно отново да се отдаде на някого.
Забрави, че слънцето свети, забрави за всички недостатъци, които светлината му щеше да разкрие. И се отдаде на опиянението от това да се слее с Дейвид.
Дейвид не искаше да бърза. Но нейното колебание се превърна в нетърпение. Тя се движеше под него, бедрата й се издигаха и спускаха, ръцете й го докосваха с бързи, леки тръпки, като криле на птица, а ноктите й го възбуждаха до изнемога.
Забрави желанието си да бъде търпелив, внимателен и нежен.
Ръцете им бяха преплетени, сетне се разделиха, за да открият нови тайни, да изследват нови кътчета. Устните му намериха гърдите й. Когато през тялото й премина вълна от удоволствие, Пилар промълви името му и простена, защото устните му захапаха нейните.
Сякаш някакъв камшик удряше тялото й и я приковаваше върху ръба на раздвоението, между възбудата и облекчението. Там, където кръвта кипи, а тялото изнемога на от копнеж. И Пилар безпомощно стоеше прикована, отдадена изцяло на радостта от всяка болка, изгаряща я е огнената си непоносимост.
Когато ръката му слезе надолу, за да потърси женствеността й, тя вече беше влажна и гореща.
Избухна под него, прекалено удивена от себе си, от своя бърз отклик, шокирана от невъзможността да удържи реакцията на собственото си тяло. Светът, който я заобикаляше, стана ярък, ослепителен и изпълнен с оглушителна радост. И Пилар се остави на настойчивите му ръце и устни.
Моя. Тази мека влажна кожа, която миришеше на пролет, тези заоблени извивки на тялото, тази изкусителна уста. Те са мои.
Дейвид искаше да вземе всичко наведнъж. Сега. И да й отдаде всичко, което имаше. Тя се движеше в неговия ритъм сякаш не бяха за пръв път заедно, а винаги, винаги са били, хиляди пъти.
Той имаше още много неща, които искаше да й покаже. Да вземе от нея. Но желанието, което го изпълваше, бе така диво, че не се поддаваше на никакъв контрол.
Пилар го гледаше право в очите.
Още веднъж, и още веднъж, ръцете й се вдигнаха, сетне се отпуснаха. Тя се надигна и го прие, и го затвори в себе си. И те се движеха в слънчевата светлина с нарастващо темпо. Пилар извика и заглуши гласа си в шията му. И остана там, усещайки как сърцето й сякаш пробива гърдите й, за да отиде при неговото сърце.
В Сан Франциско също грееше слънце, но това само усилваше главоболието на Софи. Тя погледна Крис, която седеше от другата страна на бюрото. Най-лошото бе, че жената явно не бе очаквала подобно развитие на нещата. Как е могла да се заблуди след всички предупреждения и забележки, които й бе направила? Това само я ядоса и наля допълнително масло в огъня.
— Ти не искаш да работиш тук, Крис. Това е съвсем ясно.
— Направила съм много повече от който и да е друг в тази фирма. Ти го знаеш, аз също. Само че това не ти харесва.
— Не е вярно. Напротив, винаги съм уважавала и оценявала твоята работа.
— Глупости!
Софи си пое дъх, за да успокои нервите си, и си нареди да запази спокойствие.
— Имаш талант, от който се възхищавам. Но което не ми харесва и не мога повече да толерирам яли да се правя, че не забелязвам твоето определено неприемане на фирмената политика и враждебното ти отношение към управляващите.