— Това е страхотно, скъпа. — Господин Пенитисъл се усмихна топло. Както и майката на Спенсър.
Спенсър едва се въздържа да не завърти очи. Всеки път, когато Амилия си отвореше устата, беше, за да се изфука с нещо. Вчера, на вечеря, тя се хвалеше колко бързо и сладко заспива.
Внезапно осъзна, че няма да издържи още някоя хвалба, която излезе от устата на Амилия.
— Ще ме извините ли? — попита тя, оставяйки пръчиците в изцапаната със соев сос чиния.
— Разбира се, но след като поговорим за благотворителното парти — каза госпожа Хейстингс.
Спенсър се отпусна на стола си и сбърчи нос.
— Наистина ли ще ходим? — Защо й трябваше още нещо, което да й напомня за Али? Целта не беше ли да я забрави?
Госпожа Хейстингс кимна твърдо с глава.
— Ти си почтен гост. А и аз, всъщност, се писах доброволка да помагам. — Тя щракна с пръчиците, долепяйки ги една до друга. — Ако искате, можете да си доведете кавалери, момичета. Ще бъде забавно.
Спенсър почувства как бузите й пламват. Кавалер. През ума й минаха всичките провалени връзки от изминалата година. Андрю Кембъл се беше отдръпнал от нея малко след пожара в Поконос, вероятно защото не искаше да бъде свързан с някой, обграден от толкова много драма. А Чейс, друг изследовател на Али, с когото Спенсър се беше запознала в интернет, я беше зарязал, когато животът му се оказа в опасност.
Всички момчета, с които се беше сближавала, се разбягваха с писъци… и за всичко беше виновна Али. Спенсър искаше да бъде с някого… но й се струваше, че това никога няма да стане.
— Ще отида, щом това означава толкова много за теб — каза тя на майка си, вдигайки чинията си от масата. — Но няма да ми е приятно.
Тя отнесе съдовете в умивалника в кухнята. Докато изплакваше пръчиците, тя почувства нечие присъствие зад гърба си и се обърна. Амилия беше застанала до хладилника. Спенсър потрепна, очаквайки някоя саркастична забележка.
Но Амилия се приближи почти срамежливо до нея.
— Хм, исках да ти кажа. Една приятелка ми показа новия ти блог. Той е… страхотен.
Спенсър замръзна.
— Наистина ли смяташ така? — избъбри тя.
— Разбира се. — Амилия остави чинията си на плота. — Мисля, че правиш много добре, като даваш гласност на всичките тези хора. — След тези думи тя се усмихна, обърна се и се върна с танцувална стъпка в трапезарията.
Спенсър стоеше неподвижно. Беше толкова замаяна, че дори не осъзна, че е оставила чешмата пусната, докато водата не преля през купата.
Ха.
След това се качи в стаята си и седна пред компютъра, отваряйки страницата на блога. Беше невероятно, че Амилия дори бе чувала за блога… но пък напоследък той имаше доста последователи и дори се появяваше на първа страница в Гугъл при търсене на думата „тормоз“.
Тя прегледа имейлите си. Пред историите, които бе получила днес, преживяванията й с Али направо бледнееха. Имаше разкази на деца, които бяха нападани вербално и физически от цели банди врагове. Деца, на които се бяха подигравали заради сексуалността им, както се бе случило с Емили, или заради расата и религията им. Едно момиче разказваше историята за самоубийството на най-добрата й приятелка, която повече не можела да търпи подигравките на съучениците си. Липсва ми всеки ден — пишеше в писмото. — А дори не съм сигурна, че децата, които се държаха толкова злобно с нея, разбират какво са направили. Спенсър отново се сети за Емили — как й бяха попречили да се самоубие на покрития мост. Ако не бяха успели да стигнат там навреме, нея вече сигурно нямаше да я има.
Тя провери статистиката на страницата. За нейно изумление блогът бе събрал осем хиляди посещения през последните двайсет и четири часа.
Малко по-надолу в списъка тя откри писмо от Грег Меснър от Уилмингтън, Делауеър. Самият Грег не беше жертва на тормоз, пишеше в писмото, но той беше ставал свидетел как други хора са били нарочвани и не бе направил нищо, за да им помогне. Накрая бездействието му започнало да го измъчва, пишеше той. Трябвало е да постъпи правилно, но ужасно се страхувал, че хулиганите ще се нахвърлят върху него. Страницата ти ме вдъхнови — пишеше той, — и искам да знаеш, че я четат не само деца, които са били жертва на тормоз. Всички могат да я използват като средство, което може да им помогне да осъзнаят какво е да си уплашен.