Когато стигна до края, Спенсър се почувства още по-неспокойна. Съобщението й изглеждаше твърде странно, може би дори шифровано. Тя погледна към името в дъното на страницата. То не беше БТХ087. Вместо това там пишеше Максин Прептуил.
Стомахът й се сви. Това беше псевдонимът, който Али и Ноъл Кан бяха използвали, за да се свързват, докато Али бе затворена в Убежището.
Не, помисли си тя, отдръпвайки се от компютъра. Това беше просто съвпадение. Може би някой друг знаеше глупавото кодово име.
Спенсър погледна към удебелените букви в началото на всяко изречение. Дали това не беше шифърът? Тя си ги преписа отделно на един лист хартия. Те започнаха да образуват изречение. Аз те…
Продължи да ги преписва, докато накрая се облегна назад и погледна към изречението. Ужасена притисна ръка към устата си, за да потисне писъка си.
Аз те наблюдавам.
8.
Без дъх
В петък Емили седеше в кабинета по химия и си правеше вятър с една тетрадка. В „Роузууд Дей“ сигурно бяха забравили да включат климатика, защото в стаята беше горещо и задушно и миришеше на крака. Няколко деца вече си бяха тръгнали, оплаквайки се от жегата. Останалите дремеха по масите. Около главата на госпожица Пейтън шумно жужаха мухи.
Няколко дължини в басейна щяха да й дойдат много добре. Емили трябваше да се поддържа във форма, в случай, че от университета на Северна Каролина я приемеха в отбора им за следващата година. Но родителите й не бяха членове на летния клуб. Предишната година беше плувала в летния обор на „Юношеската християнска организация“, но те се намираха на много мили оттук. Само ако можеше да използва басейна на „Роузууд Дей“. Той беше на края на коридора.
Скъпа Джордан, не ме разбирай неправилно, аз се радвам, че имам възможността да посещавам лятно училище. Но в този кабинет мирише ужасно. Мога да се закълна, че някой има ужасни проблеми с червата. Помощ!
Откакто във вторник получи писмото на Джордан, Емили мислено й пишеше писма всеки ден. Не че някога щеше да ги напише на хартия, но мисълта, че там някъде има някой, с когото може да поговори, който би изслушал и най-големите й глупости, ужасно много й вдигаше настроението. Само още няколко дни, преди да те видя в Ню Йорк, помисли си тя с усмивка.
Докато госпожица Пейтън рисуваше диаграми на дъската, телефонът на Емили изжужа в джоба й. Тя го извади и погледна към екрана.
Трябва да поговорим — беше написала Спенсър. — Мисля, че снощи Али ми изпрати съобщение през страницата на блога.
Емили се огледа, сякаш очакваше да види Али, застанала до вратата. Едно беше Хана да си помисли, че е видяла Али в тълпата статисти на снимачната площадка — те го бяха приписали на смущението и нервността й. Но Спенсър не беше от хората, които се паникьосваха лесно и бързаха да вдигат лъжлива тревога.
Емили изпрати есемес на Спенсър, искайки повече подробности. Спенсър й обясни какво се беше случило.
Опитах се да проследя ай пи адреса, за да видя кой е изпратил писмото, но данните бяха скрити.
Проверих имейл адреса, но той се оказа регистриран на псевдоним.
В четвъртото съобщение Спенсър беше написала, че псевдонимът е бил толкова добре защитен, че не успяла да научи никакви подробности.
Значи някой се опитва да скрие самоличността си, написа в отговор Емили, която се изнервяше все повече. Али и Ник бяха конфигурирали предишните си съобщения така, че да изглежда сякаш момичетата сами са си ги изпращали. Може би Али отново опитваше този номер.
Трябва да занесем писмото на някой, който разбира от компютри. — Пръстите на Емили буквално летяха по клавиатурата. — Трябва да пипнем тази кучка.
Тя зачака отговора на приятелката си, но тя не изкоментира последното й съобщение, а просто написа, че трябва да върви.
Емили отново прибра телефона в джоба си, чувствайки нарастващо безпокойство. Може би Али планираше нещо. Но какво? Познаваха ли някой, на когото да съобщят за това? Щеше ли някой да им помогне?
Скъпа Джордан, мисля, че Али се върна. Не знам какво да направя или как да я намеря.
Тя отново извади телефона си и написа Котетата на Али в Гугъл. Появиха се няколко фен-страници и тя прочете няколко публикации. Едно момиче, чието име беше КотеТаби, беше изредила личните данни на Али, като цвят на очите, приблизително тегло, любими марки дрехи, филми, които е харесвала. Друг беше написал съчинение за това какъв може да е бил животът на Али в Убежището, което включваше дори видовете лекарства, които Али беше взимала. Тя е по-твърда от всички ни заедно, бе завършил той.