Емили не можеше да чете повече — и без това никоя от публикациите не намекваше по никакъв начин, че Али е жива или къде може да се намира. Как могат хората да подкрепят такава маниачка?
Всички в час потънаха в потна мараня и скоро госпожица Пейтън ги разпусна. Емили излезе в задушния коридор и погледна наляво към басейна. Вратата изглеждаше отключена. Дали не можеше да поплува малко?
Миг по-късно тя се озова при колата си и грабна сака с принадлежностите по плуване, който винаги носеше със себе си. Върна се обратно в училище, мина напряко през момичешката съблекалня и надникна в басейна. Плясъкът на чистата синя вода показваше, че филтърът е включен. Всички пътечки бяха празни и водата изглеждаше гладка и хладна, като стъкло. Всички лампи в басейна бяха светнати, работеше дори стенният часовник. Тя натисна бравата на вратата, която с лекота поддаде.
Емили хвърли сака си на пейката в съблекалнята и започна да се преоблича. През учебната година стените винаги бяха покрити с мотивационни плакати, изрезки от вестници и снимки на отбора, но сега всичко беше свалено. Беше останал единствено плакатът за благотворителното парти следващата седмица. Родителите на Емили бяха приели поканата; майка й смяташе, че беше важно да отидат, защото помощта за общността щеше да помогне за изцеляването и на тяхното семейство. Само ако беше толкова лесно.
Емили вдигна презрамките на банския на раменете си. Кранът на чешмата капеше и звукът отекваше в празното пространство. Някакво движение привлече погледа й, но когато Емили се обърна, тя видя само отражението си в голямото огледало на стената.
Скъпа Джордан, станала съм като едно голямо бебе. Страхувам се от собственото си отражение.
Емили преметна кърпата си през ръка, нахлузи чехлите си и забърза към басейна. Радиото, което отборът слушаше по време на тренировка, стоеше на обичайното си място на пейките, което леко я успокои. Тя го включи на обичайната рок станция, която обикновено пускаше треньорката Лорън, и в залата зазвуча песен на Ред Хот Чили Пепърс. Под звуците й всичко започна да изглежда по-нормално.
Емили потопи пръстите си във водата. Тя беше хладна и освежаваща, точно както бе очаквала. Сложи си плувната шапка, нагласи очилата и се гмурна. Ах!
Скъпа Джордан — мислеше си тя, докато пореше водата с гладки, равномерни удари на ръцете — толкова обичам да плувам. И знам, че трябва да се радвам, че университетът може да ме вземе в отбора си следващата година, но вече не знам какво искам. Макар че дори като си мисля това, се чувствам като глупачка. Това е шансът ми да се махна оттук. А аз умирам да се махна оттук.
Тя преплува стоте метра, превъртя се пред стената и се оттласна обратно. Емили внезапно си спомни как слабите, деликатни ръце на Джордан се плъзгат по силните й рамене през онези благословени дни на круизния кораб. „Ти си като една секси русалка“ — беше прошепнала тя в ухото й и дъхът й опари шията на Емили.
Как ли щеше да се почувства, като я види отново? Как щяха да се развият отношенията им оттук нататък? Дали Джордан не се срещаше с някого в затвора?
Над главата й се разнесе силен гръм. Емили спря и погледна към мансардните прозорци на залата. Небето беше потъмняло. По стъклата закапаха дъждовни капки. Тя пореше водата, чудейки се дали не трябва да излезе. Ослуша се за нови гръмотевици, но не чуваше нищо от дъжда.
Емили отново потопи главата си във водата и реши да поплува още, но след няколко дължини в залата притъмня още повече. Ярките слънчеви петна изчезнаха. Тогава внезапно се разнесе изпукване… и лампите над главата й угаснаха, а в стаята се възцари тъмнина.
Емили се допря до стената и се огледа. Дигиталният часовник беше угаснал, както и радиото. В басейна беше станало толкова тъмно, че тя едва можеше да различи пейките, които се намираха само на няколко крачки от нея.
Без малко да не види и фигурата, която беше застанала над нея.
Емили се сепна и ахна стреснато. Фигурата беше на момиче. То носеше тъмна блузка с качулка, тъмни дънки и маратонки, които се мокреха от изтичащата се във водосточния жлеб вода. Момичето бе застанало точно над Емили с облегнати на хълбоците ръце и просто я гледаше.