Преди Емили да успее да каже нещо, в небето проблесна светкавица и озари лицето на момичето. Устата му бе отворена и разкриваше няколко липсващи зъба. Очите й бяха опулени и налудничави. Тя се наведе още повече напред и чертите на лицето й се оказаха съвсем близо. Емили усети лекия аромат на ванилов сапун от кожата й.
Писъкът застина в гърлото й. Али.
— Мили боже — успя най-после да извика тя и се оттласна назад. Но Али се пресегна и я сграбчи, преди да успее да се отдалечи достатъчно, след което я придърпа обратно към стената с изненадваща сила.
— Здравей, Емили — каза Али със зловещ, дрезгав глас, и се изкиска. — Наистина ли си мислеше, че съм си отишла завинаги? — Тя се усмихна още по-широко. — Не съм посещавала приятелките ти, но теб просто трябваше да те видя. Ти си ми любимката!
Емили се опита да се изтръгне от хватката на Али, но момичето я държеше здраво за раменете.
— Моля те — промълви едва чуто Емили. — Пусни ме.
Али сви устни.
— Първо ми кажи, че ме обичаш.
— Какво? — избъбри Емили.
— Кажи, че ме обичаш! — настоя Али.
— Н-не! — извика изненадано Емили. В никакъв случай нямаше да излъже за това.
Очите на Али се разшириха. Погледът й стана още по-опасен.
— Добре, тогава. Сама си го изпроси.
И Али натисна Емили под водата. Тя нахлу в дробовете на Емили. Момичето риташе силно, опитвайки се да изплува на повърхността, но Али не й позволяваше да излезе, ноктите й се забиваха в дясното слепоочие на Емили и в лявата част на шията й. Емили осъзна, че това е идеалният план. В салона нямаше никой. Залата беше толкова голяма, че никой нямаше да чуе писъците й. Много по-късно, може би дори утре, някой чистач щеше да открие мъртвата Емили в басейна и щеше да реши, че се е удавила.
Тя се бореше и риташе, опитвайки се да се вкопчи в ръцете на Али и да използва краката си, за да се оттласне от стената. Но Али продължаваше да я натиска под повърхността. Гърлото на Емили се сви, дробовете й започнаха да парят.
— Моля те! — изкрещя тя под водата и думите изригнаха нагоре като нечленоразделен вопъл от бълбукане.
Отгоре се чу смехът на Али. Ноктите й се забиха още по-дълбоко в главата на Емили и я натиснаха към дъното на басейна. Пред очите й започнаха да се появяват черни петна. Тя отново отвори уста, поглъщайки още повече вода. Нададе още един вик, който лишеният й от кислород мозък едва ли успя да засече.
Но внезапно Али отпусна захвата си. Размазаната фигура над главата на Емили се отдалечи, ставайки все по-малка и по-малка.
Емили изскочи на повърхността, зейнала за въздух. Сграбчи здраво стената и изкашля вода. Главата й пулсираше; тя се измъкна на края на басейна и се огледа. Вратата към момичешката съблекалня се затръшна. Емили хукна към нея задъхана и с натежали крайници.
Връхлетя в съблекалнята.
— Али! — изпищя тя, преминавайки покрай умивалниците и духовете, плъзгайки се по мокрия под. Една фигура с черна качулка на главата тичаше към вратата в дъното на коридора.
Али. Емили се втурна напред и успя да я хване за ръкава. Али се дърпаше и риташе, ръката й се протегна към бравата. Най-накрая се обърна и погледна яростно Емили с изкривено от неописуем гняв лице. Отвори уста и заби зъбите си в ръката й.
Емили изписка и я пусна. Али се освободи и се изсмя тържествуващо. Емили посегна да я хване отново, но внезапно в ръката й се озова само суичъра на Али с разкопчан цип.
Емили се хвърли към вратата, но Али я затръшна с такава сила, че тя се изкриви навътре и удари Емили по главата. Момичето залитна назад и пред очите й се разтанцуваха звезди. Трябваха й няколко секунди, за да се освести. След това се затича по коридора.
Но там нямаше никой. Не се чуваше и звук от отекващи стъпки. Не се забелязваха и мокри отпечатъци от стъпки.
Емили се огледа наляво и надясно; имаше чувството, че полудява. Али се беше изпарила във въздуха.
Водата капеше от върховете на пръстите й в малки локвички на пода. Тя прокара длани по лицето си, осъзнавайки внезапно, че все още е облечена в банския си костюм и носи плувната шапка на главата си. Осъзна, че умира от студ. Опипа шията си и потрепна, когато пръстите й докоснаха местата, където я бе стискала Али. Направи крачка наляво, после надясно и изведнъж се свлече на земята, напълно замаяна.