Али беше избягала. Отново. Но бе успяла да изпрати посланието си. Силно и ясно. И Емили не беше сигурна, че следващия път Али ще я остави жива.
9.
Тя се въ-ъ-ърна…
Хана стоеше в средата на празния снимачен павилион и учеше репликите на Наоми, които асистент-режисьорът бе разпечатал по-рано и беше подчертал с маркер. Ханк, режисьорът на „Изгори докрай“, беше дал почивен ден на актьорите и снимачния екип, защото снимането по време на гръмотевична буря беше опасно, но Хана реши да поостане, за да се упражнява. Искаше да е перфектна за следващата си голяма сцена. Макар Ханк да й беше казал, че се справя отлично, тя все още се чувстваше донякъде като измамница. Играеше с хора, които имаха огромен опит… а единственото, с което бе прочута тя, беше онази реклама и тормозът, на който я бе подложила Али.
— И точно затова вече не сме приятелки, Хана Мерин — произнесе тя в тихото помещение, застанала сред застиналите камери, оборудването и прожекторите. Погледна с презрение въображаемата Хейли, която стоеше пред нея. В тази сцена тя, в ролята на Наоми, беше узнала, че Хана едва не е убила братовчедка й в катастрофа. — Защото си луда. И си лъжкиня. А това е повече, отколкото едно момиче може да понесе.
Тя си представи отговора на Хейли. Дали щеше отново да използва онзи противен глас? Да дъвчи въображаемата си дъвка? Малко по-рано през деня Хейли бе изиграла още една сцена като Хейли, която бе също толкова ужасна. За голямо облекчение на Хана, Ханк бе изтичал на сцената и беше казал: „Хейли, не знам дали си разбрала правилно героинята си. Защо не помислиш малко повече върху това, а ние ще прехвърлим сцените ти за утре?“.
Хейли зяпна изненадано и се изчерви. Веднага, щом тонинженерът свали микрофона й, тя изтича вбесена при Хана.
— Ти мислиш ли, че се справям добре? Защото само твоето мнение има значение.
Това бе шансът й да каже нещо, но се почувства като вкарана в капан. Усмихна се сдържано на Хейли и кимна, без да се доверява на гласа си.
Хана повтори репликите си няколко пъти, репетирайки всички движения и паузи. При третия опит тя дори усети, че очите й се насълзяват. Доста ме бива в това, помисли си тя, изпълнена със задоволство. След това си събра нещата и се измъкна през страничната врата.
Макар да беше едва пет часа, небето беше изненадващо тъмно. Духаше вятър, който подмяташе сухите лица по земята, а дъждът като че ли се лееше не на капки, а на чаршафи. Хана погледна към дългата улица, която водеше до паркинга. Тя изглеждаше пълна със сенки и внезапно й се стори, че чува тихо подсмъркване. Обърна се рязко и се огледа, но алеята беше празна.
Хана си пое дълбоко дъх и тръгна по металната рампа към колата си. Когато стигна някъде до средата, тя почувства как полита напред и внезапно се озова на земята. Дланите я боляха от удара и тя имаше усещането, че вятърът се опитва да я изблъска към земята. Тя се изправи на колене и погледна нагоре, но единственото, което видя, бе черното небе. Погледна отново към земята и ахна. На паважа с тебешир беше написано. „ДавАй, Хана“. Второто а в давай беше написано с главна буква.
— Какво искаш? — изписка Хана.
В алеята стоеше още някой, скрит в сенките. Когато фигурата излезе на светло, Хана осъзна, че това е Дениъл, странният асистент на Ханк — същият, който се беше промъкнал в гримьорната на Хейли преди няколко дни.
— А ти к-какво правиш тук? — заекна Хана. Той се беше появил сякаш отникъде. — Ти ли ме блъсна?
Дениъл присви очи; сега те изглеждаха още по-малки и хлътнали.
— Не, но те видях как падна. Не трябва да си тук, Хана. Ханк изпрати всички по домовете им.
Тогава ти защо си тук? — искаше да попита Хана, но не го направи.
— Аз… аз просто си преговарях репликите — отвърна тихо тя, изправяйки се на крака. Погледна отново към тебеширеното А и сърцето й се разтуптя. — А сега си тръгвам.
— Добре. — Хана не можеше да определи точно изражението на лицето му. — Момиче като теб не трябва никъде да ходи само. След всичко, което ти се е случило, човек би си помислил, че ще си по-внимателна.
Хана кимна и забърза към колата си. Едва след като заключи вратите отвътре, тя осъзна, че изражението му беше доста зловещо. Спомни си отново русата коса, която беше мярнала в тълпата предишния ден. Възможно ли бе Дениъл да й помага? Възможно ли бе в снимачния екип на „Изгори докрай“ да има някой от Котетата на Али?