Но Хана също не беше уверена, че това е правилно решение. Джасмин Фуджи беше агент от ФБР, която водеше случая по убийството на Табита Кларк. Тя като че ли беше застанала на тяхна страна, когато й разказаха за А., но след това ги беше арестувала за убийството на Табита, когато се появи онзи фалшив клип. Вярно, че след появата на Ник се беше разкаяла, но Хана не й вярваше.
Спенсър кимна към телефона.
— Вижте, случи се нещо, което бих искала да обсъдя с вас. Става дума за Алисън. Всъщност Емили може да ви обясни по-добре.
Тя тикна телефона в ръцете на Емили, включвайки го на говорител. Емили яростно поклати глава, но Спенсър направи умолителна физиономия. Говори, произнесе само с устни тя.
Емили отпусна рамене и преразказа историята. Хана затвори очи. И втория път звучеше също толкова ужасно, колкото и първия.
— Случайно видя ли къде избяга този човек? — прогърмя гласът на Фуджи през говорителя, след като Емили приключи разказа си.
Момичето се прокашля.
— Не. Когато стигнах в коридора, тя вече беше изчезнала.
— Но със сигурност е била Алисън — намеси се Ариа. — Емили не би си измислила нещо такова. Всъщност ние всички усещахме присъствието й, но никоя не беше съвсем сигурна. Но Емили я е видяла. Алисън е разговаряла с нея.
— Точно така — отвърна Емили. — Тя каза: „Наистина ли си мислеше, че съм си отишла завинаги?“.
Настъпи продължителна пауза. От телефона се чуваше единствено пропукването на статически смущения и Хана си помисли, че връзката се е разпаднала. След това Фуджи въздъхна.
— Добре. Ние, разбира се, ще се отнесем напълно сериозно към това, че някой е нападнал Емили. Още сега ще изпратя екип в „Роузууд Дей“ и трябва да разберем точно какво се е случило…
— Какво се е случило? — прекъсна я Спенсър. — Нали току-що ви казахме!
— Момичета — рече Фуджи с неочаквано твърд глас, — вие преживяхте много. И аз напълно разбирам защо сте си помислили, че сте видели Алисън заедно с Ник онази нощ в мазето, когато бяхте упоени. Но колко пъти трябва да ви повтарям: Алисън е мъртва. Тя умря в Поконос. Край басейна сте видели някой друг. Може би някой, който се представя за нея. Може би някой от тези клубове с нейни почитатели. Но не самата Алисън.
— Откъде знаете? — проплака Хана, чието сърце биеше ускорено. Адската жега от климатика я караше да се чувства така, сякаш всеки момент щеше да припадне. — Емили я видя. Винаги ли отхвърляте показанията на жертвите си или това се случва само с нас?
Спенсър я ощипа по ръката, но Хана смяташе, че се е изказала напълно обосновано. Вече адски й беше писнало от Фуджи и всички останали възрастни, които ги смятаха просто за уплашени, параноични хлапета, които виждат призраци. Али беше някъде там. Тя представляваше реална, жизнеспособна, ужасяваща заплаха. Ако смятаха просто да бездействат, тя щеше извърши нещо ужасно… вероятно с някоя от тях.
— Суичърът й е у мен — каза тихо Емили и погледна към блузата, която държеше в ръцете си. — Тя го съблече, за да се измъкне от ръцете ми. Можете ли да го тествате за нейно ДНК?
Фуджи въздъхна.
— Добре. Донесете го в участъка. — В гласа й се промъкна раздразнение. — Можете ли да дойдете сега?
Всички отговориха утвърдително, въпреки че офисът на Фуджи се намираше в другия край на града. След това агентът затвори, без да се сбогува.
Момичетата мълчаха. В далечината забръмча косачка. Спенсър погледна намръщено телефона си.
— Каква кучка.
Ариа се прокашля.
— Според вас защо Фуджи продължава да настоява, че Алисън е мъртва? Смятате ли, че разполага с някакво доказателство, за което не ни казва?
— Едва ли — отвърна с остър тон Хана. — Просто не иска да си признае, че не е права. — Тя се пресегна и взе суичъра. Когато топлината го лъхна, Хана усети миризмата на нещо кисело, пот и ванилия. Догади й се при мисълта, че това е миризмата на Али.
Тогава забеляза един самотен рус косъм върху ръкава.
— Мацки, вижте!
Ариа също го забеляза.
— Внимавайте! Това може да е единствената връзка към Али!
Хана внимателно постави суичъра на пода, но пръстите й докоснаха нещо, което изшумоля. Приличаше на хартия. Тя пъхна ръката си в джоба и извади малка квитанция.
„Търки Хил“ — пишеше най-отгоре с лилаво мастило. Това беше името на местния минимаркет — Хана обожаваше домашно приготвения им чай с лед. Отдолу беше отпечатан адрес в Ашлънд, град, който се намираше на около четирийсет и пет минути път от Роузууд, заедно дата и час отпреди няколко дни. Бяха купени няколко стоки, които се оказаха само напитки и хранителни продукти. Сметката беше платена в брой.