— Винаги ще има значение — отвърна напрегнато Али с блясък в очите. Тя се наведе към Ник. — Каза, че ще направиш всичко за мен — изръмжа тя. — Излъга ли?
Лицето на Ник придоби уплашен вид.
— Добре. Какво смяташ да правиш?
Али отново погледна към пресконференцията. Спенсър тъкмо бе започнала да говори.
— Всички ние искаме само едно, да оставим случилото се зад гърба си и да се върнем към нормалния живот — каза тя със силен, ясен глас. — На света съществуват и по-важни неща от нас, върху които да се фокусира пресата. Ние скърбим за Кортни Дилорентис и семейството й. Скърбим дори за Алисън, нека почива в мир.
Али завъртя очи.
— Толкова са смотани.
— Какво смятате да правите сега? — извика един репортер на момичетата.
До микрофона се приближи Емили Фийлдс. Тя изглеждаше зле, сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Получихме възможност да прекараме пролетната ваканция в Ямайка — отвърна неуверено тя. — Мисля, че за нас е добре да се махнем за известно време от Роузууд.
Ник изсумтя.
— Аз нямам нищо против да отида в Ямайка.
В главата на Али нещо прищрака.
— Можеш ли да ни осигуриш паспорти? — попита тя.
Ник сбърчи вежди.
— Вероятно да. Защо?
Али сплете пръсти; в главата й се заформи идея.
— Никой няма да ни търси там. Ще се махнем оттук, точно както искаш. И ще им го върнем, точно както искам аз.
— Как? — попита предпазливо Ник.
— Все още не знам. Но ще го измисля.
Ник изглеждаше неуверен.
— Не трябва да им позволяваш да те виждат. И в другите държави има полиция. Те могат да те предадат.
— Тогава ще намеря някой, който да се представи за мен.
— И кой би го направил?
Очите на Али шареха из стаята, докато тя обмисляше възможните варианти. Внезапно й просветна.
— Табита.
Табита Кларк беше пациентка в Убежището, мила, измъчена блондинка, която идолизираше Али и гениално имитираше гласа и жестовете й. Тя изглеждаше повече като клонинг на Али и от Айрис Тейлър, която бе съквартирантка на Али. На всичкото отгоре Табита имаше белези от изгаряния по ръцете, в резултат на пожар. Когато ги видеха, момичетата щяха да направят връзката с Поконос и да откачат.
— Пуснали са я от Убежището — каза Али, скачайки на крака. — Тя ще направи всичко за мен. Свържи се с нея. Кажи й, че всичко е платено. Представи го като малка, забавна ваканция. Ще го направиш ли?
Ник се щипна по носа.
— Добре. — Погледна я предупредително. — Но трябва да ми обещаеш, че след Ямайка ще се прехвърлим на Бахамите. Или Фиджи, може би. Ще изчезнем… наистина.
— Разбира се. — Али го притегли в прегръдките си. — Благодаря ти. Ти си най-доброто гадже.
Ник я целуна по върха на носа. После се намръщи и я улови за китките.
— След Ямайка ставаш моя затворничка — каза той с дълбок, ръмжащ глас. — Няма да те деля с никого. Никакво семейство. Никакви приятели. Ще, бъдеш моя пленница… завинаги.
— Оставям се в твоя власт — отвърна Али с престорен, провлачен глас. Но вътрешно се смееше. Като че ли Ник изобщо ще може да я контролира някога.
Но тя зависеше от него — от парите и уменията му, с помощта на които щяха да си уредят билети и фалшиви паспорти до Ямайка. Освен това знаеше, че дори планът им да се провали, той нямаше да я изостави. Когато нещата наистина се объркаха и се наложи да се прегрупират, да подготвят нови капани за момичетата и да ги въвлекат в още по-големи тайни от онези, които вече пазеха, той неотстъпно бе до нея. Когато двамата трябваше да се върнат в Роузууд, вместо да избягат на някой друг карибски остров, и тя повери на Ник ключовата роля в разрушаването на живота на всяко едно от момичетата, той го направи с готовност и самоотверженост. Али го подлагаше на всякакви изпитания, превърна го в наркодилър, барман, дори го завлече до Исландия и го накара да омае Ариа и да открадне картина. И Ник — сладкият, чувствителен Ник с граничното личностово разстройство — изпълняваше всеки път, толкова покорен, толкова влюбен. Идеалният й малък войник.