— Не говорех сериозно — даде тя заден ход. — Просто съм толкова ядосана.
Джордан кимна, но разтревоженото изражение на лицето й остана.
— Ще ми се да не се опитвате да я намерите сами.
— И на нас не ни се иска, но нямаме друг избор.
— Само ми обещай, че ще се пазиш. — Джордан се пресегна и сграбчи ръката на Емили, но се сети за правилата и бързо се дръпна назад. — Защото имам добри новини. Наех нов адвокат на име Чарли Клоуз. В делото ми има някои пропуски и той иска да обжалва.
Емили бързо вдигна глава.
— Какви?
— Ами например, че след като ме арестуваха, не ми прочетоха правата. — Джордан забарабани с нокти по масата. — И претърсиха колата ми без заповед за обиск, и се държаха грубо с мен, макар да съм непълнолетна. Всъщност това са сериозни нарушения. Комбинирани с факта, че се покайвам и съм готова да заплатя за нанесените щети, той смята, че имам доста добри шансове да се измъкна под гаранция.
Емили зяпна изненадано.
— Наистина ли?
Джордан се ухили въодушевено.
— Може все пак да има процес, но той е много оптимистично настроен. — Тя плъзна ръката си напред и докосна връхчетата на пръстите на Емили. — След няколко месеца може и да съм на свобода.
Емили се наведе нетърпеливо напред.
— И… тогава какво? За теб и мен, имам предвид. — Надяваше се, че не прибързва с въпроса. Все пак Джордан съвсем скоро й беше простила. Може би трябваше да я карат по-бавно.
Джордан й се усмихна леко.
— Емили, искам да сме заедно. Наистина. Но няма как да е на някой остров, както говорихме преди — не и ако ме пуснат под гаранция. Ще трябва да остана тук и периодично да се обаждам на надзорника ми. Този път искам всичко да е както трябва — да започна нов живот, отначало. — Тя погледна срамежливо Емили. — С теб… ако си съгласна.
— Разбира се, че съм! — решително избъбри Емили. След това се наслади на мисълта. Живот. С Джордан. Допреди няколко дни тя дори не можеше да си мечтае за нещо такова. Затвори очи и си представи как те двете се събуждат заедно всеки ден. Джордан беше права: за да са щастливи не беше нужно да се намират в някой тропически рай. За нея раят беше просто да са заедно.
— Затова искам да се пазиш — додаде Джордан и плесна с ръце. — Ще го направиш ли? Заради мен?
Емили бързо кимна.
— Разбира се. Заклевам се.
— Добре — рече Джордан.
— Свиждането свърши! — Гръмкият глас накара сърцето на Емили да подскочи. Надзирателката се приближи до масата и протегна ръка към Джордан. Тя погледна към Емили с гладно и измъчено изражение на лицето. Преди да успее да се спре, Емили се хвърли напред и притисна Джордан към себе си, впивайки устни в нейните. Те бяха все така меки, с вкус на мента. Емили затвори очи, наслаждавайки се на краткото докосване. Всяка клетка в тялото й като че ли се събуди за нов живот.
Но надзирателката дръпна Джордан настрани.
— Никакво докосване — изръмжа тя и, стиснала здраво Джордан за ръката, я поведе към вратата.
Джордан махна с ръка за сбогом. Емили я изпрати с поглед, чувствайки едновременно мъка и радост. Целувката все още пареше на устните й. Топлината на Джордан сякаш бе проникнала в тялото й. Емили знаеше, че ще трябва да съхрани тези чувства до следващия път. А следващ път щеше да има — тя го чувстваше. Джордан щеше да излезе оттук.
И двете щяха да бъдат заедно.
13.
Мацките щуреят
Вторник вечерта Хана стоеше на пътеката между седалките, докато влакът със свистене и поклащане влезе в станцията Пен в Ню Йорк. Вратите се отвориха и тя последва тълпата изморени пътници към ескалаторите, като внимаваше да не се спъне с обувките си на петсантиметрови тънки токчета. Подръпваше непрекъснато и подгъва на късата си, обсипана с пайети пола, за да е сигурна, че скрива задничето й. Група пътници в бизнес костюми хвърляха странни погледи към тоалета й, вероятно защото го беше комбинирала с лъскава дамска чанта и огромни слънчеви очила, които не сваляше, въпреки че слънцето отдавна бе залязло. Тя обаче нямаше нищо против погледите им, защото щеше да излиза с Хейли Брейк, изключителната звезда. Хана се беше опитала да го вмъкне във всеки разговор, който бе провела във влака — с кондуктора, с възрастната жена, която седеше до нея и дори с мъжа, който й беше сервирал диетична кола във вагона-кафене.