Тя се изкачи до върха на ескалатора, проправи си път с лакти през събралата се тълпа и излезе на Седмо авеню, зашеметена за миг от потоците бързащи хора, такситата и автобусите, неоновите светлини. На тротоара стоеше някакъв противник на абортите и държеше плакат, на който пишеше, че сърцето на бебето започва да бие още в утробата. Край нея мина човек, който буташе количка с гевреци. И тогава сред тълпата Хана видя друга табела: „Котета на Али, обединявайте се!“. Тя примигна и се вгледа отново, опитвайки се да я открие сред морето от тела.
Но табелата беше изчезнала.
— Хей, кучко! Насам!
Хана завъртя глава наляво. Една бяла лимузина беше паркирана до количката с гевреци. Хейли, с разпусната руса коса, й махаше лудо през задния прозорец.
— Престани да се държиш като някоя заблудена туристка и влизай вътре, лудо момиче!
Хана изтича до лимузината с разтуптяно сърце. Все още й беше трудно да повярва, че Хейли Блейк й беше изпратила есемес предишната вечер, в който пишеше: Хей, утре съм в Ню Йорк, ще давам интервюта — искаш ли да се видим, след като ти свършат снимките? Можем да се натресем на премиерното парти на „Убий или бъди убит“! Хана нямаше да изтрие този есемес до края на живота си. „Убий или бъди убит“ беше най-очакваният филм през лятото — не можеше да повярва, че е извадила такъв късмет и ще бъде на премиерата.
А може би не трябваше да мисли за това като за късмет. Хана беше великолепна и готина. След като се разчу, че ще участва в снимките на „Изгори докрай“, телефонът й не спря да звъни. Местните новинари искаха да направят профил на живота й. Списание „Живот в Мейн Лайн“ искаше да я представи гардероба й в статия за модните икони на Филаделфия. Имаше цял тон нови приятели в Туитър и собственикът на „Отър“, любимия й бутик, се беше свързал с нея и я беше попитал дали иска да участва в представянето на есенната колекция. Хана, моделът. Може би напълно заслужаваше да се мотае с Хейли.
А и обикалянето на клубовете тази вечер беше идеалният начин да забрави за Али. След като удариха на камък в „Търки Хил“, Хана и останалите решиха да се съберат отново през уикенда и да премислят случая, тъй като вечерта всички имаха планове, които не можеха да отложат. Макар че според Хана нямаше кой знае какво да премислят. Фуджи не им се беше обадила, за да им каже какви са резултатите от ДНК анализа. И макар Спенсър да беше споделила с тях подозренията си за касиерката, това не означаваше, че жената знае нещо. Може би смяташе, че всички русокоси момичета си купуват минерална вода на бензиностанциите.
Ами надрасканото с тебешир послание пред студиото? Сигурно е било продукт на въображението й. Ами табелата на Котетата на Али? Голяма работа.
Тя се вмъкна в лимузината и се настани на задната седалка до Хейли, която бе облечена в подобна къса рокля и обувки на високи токчета. Беше си сложила тежък грим, който придаваше котешки вид на очите й, а устните й бяха покрити с блестящ розов гланц.
— Хана, това е шофьорът ми Джорджо — каза тя, махвайки с ръка към мъжа зад волана. — Той е многообещаващ модел. Това е просто странична работа.
— Тя ме ласкае — отвърна мъжът зад волана със сексапилен италиански акцент. Той не беше много по-възрастен от Хана, с тъмна, вълниста коса и съблазнителни очи. Тя беше сигурна, че има и страхотни мускули.
Лимузината се откъсна от тротоара и Хейли се обърна към Хана.
— Благодаря, че се съгласи да се видим! — рече възторжено тя. — Когато ти изпратих есемеса, не знаех дали ще се съгласиш.
— Шегуваш ли се? — отвърна Хана, докато колата спираше на един червен светофар. — Никога не пропускам възможност да дойда дотук. А и премиерното парти звучи страхотно.
— Реших, че тук ще ни е по-забавно, отколкото в скучната стара Филаделфия — рече Хейли. — Та какво има да се гледа там, освен Камбаната на свободата? — Тя изсумтя и отвори капака на централната конзола, разкривайки две малки бутилки шампанско и две кристални чаши. — Хайде! Трябва да се подготвим!
Хана грабна чашата си и отпи от шампанското. Хейли предложи чаша и на Джорджо, но той отказа, напомняйки й, че шофира.
— Само ми разваляш купона! — извика тя и двете с Хана се разсмяха.
Забързаният град профучаваше покрай прозорците, докато колата се спускаше към центъра. Хана гледаше навън, поглъщаше с очи ярко осветените витрини и многолюдните улици. Докато мехурчетата на шампанското се пукаха върху езика й, телефонът й изжужа. Хана погледна екрана; първият есемес беше от майка й. „Успешно ли стигна до Ню Йорк?“.