Выбрать главу

Тя се облегна назад и лапна едно пролетно рулце. Нямаше никакъв смисъл да казва на Майк за случилото се. Той щеше да се ядоса и вечерта й щеше да бъде съсипана. А тя осъзна, че единственото, което искаше, да изкара една незабравима вечер в незабравимата ВИП зала с незабравими хора. Без усложнения. Без скандали. Без А. Само… забавления.

Хана се усмихна на останалите. От тонколоните гръмна поредният хит и всички се изсипаха на дансинга.

— Какво чакате, купонджии! — рече Хана; после метна вилицата си на масата, пресуши чашата си и издърпа Хейли от фотьойла. — Да танцуваме!

И купонът продължи.

14.

Голямото откриване

В западния край на Ню Йорк, в модното предградие Челси, Ариа излезе от тоалетната и се огледа в тясното, високо огледало. Тъмната й коса беше прибрана назад, разкривайки чистата й, безупречна кожа. Очите й сияеха, а естествено нацупените й устни изглеждаха особено лъскави заради сложения блясък. Заради изложбата си беше купила тясна, изтънчена черна рокля, сандали с високи каишки и няколко гривни от мъниста. Искаше да постигне вида на „готино градско момиче, тръгнало на обиколки из галериите“.

Когато излезе от помещението и огледа галерията, тя си спомни. Всяка една от картините по стените беше нейна. Доста от тях имаха залепени сивкави стикери, които означаваха, че вече са продадени.

На стената в дъното висяха портретите на различни хора от Роузууд, които беше нарисувала през последните няколко дни. До бара висяха цветни абстракции. „Мрачната серия“, както Ариа бе нарекла серията от картини, нарисувани след нападението на Ник, заемаше трета стена. Всяка картина имаше свой номер, а списъкът с цените се предлагаше при поискване. Ариа се страхуваше да погледне определените цени, но Ила я беше накарала да го направи. Най-голямата й картина, на която бе нарисувана майка й, докато се смее, се продаваше за двеста хиляди долара.

Това беше направо нереално. Както и поканите за разни ъндърграунд арт партита в Бруклин, телефонните обаждания от различни инди групи, които искаха Ариа да нарисува корицата за следващия им албум, и фактът, че името й имаше свой хаштаг в Туитър. Като например: Сдобих се с покана за изложбата на Ариа Монтгомъри тази вечер. Отлична сделка!

Директорката на галерията, Саша, облечена с черни тесни панталони и асиметрична модна туника, която разкриваше безупречните й мускули, се приближи до Ариа и я улови за ръцете.

— Добре ли изглежда всичко, скъпа?

— Разбира се! — рече възторжено Ариа, загледана в тълпата, която бе започнала да се събира. Договорът за изложбата й се струваше като сбъдната мечта. Ариа се страхуваше, че Саша ще се отдръпне, щом види останалите й творби, но тя възкликваше от удоволствие всеки път, когато разгърнеше опаковката на следващата картина.

— Великолепно — не спираше да повтаря тя.

Ариа се усмихна на баща си и Мередит, които също бяха тук. Двамата стояха гордо до бара, с чаши червено вино в ръцете.

— Благодаря, че вписа семейството ми в списъка с гости — каза срамежливо тя.

— Да, ами, аз лично бих предпочела да вкарам още няколко репортери, но разбирам, че точно тази вечер ще имаш нужда от своите хора — рече Саша и игриво я плесна по ръката. — Като стана дума за това, адски много хора искат да говорят с теб. Агенти, купувачи…

— Джон Карутърс тук ли е? — попита Ариа. Беше чувала, че той посещава доста изложби и умираше от нетърпение да го види. И може би да го попита защо беше купил точно портрета на Али.

Саша огледа тълпата.

— Ами… не. Мисля, че все още е на път. — Тя я потупа по ръката. — Но не се притеснявай. Има толкова много други хора, които искат да се сдобият с творбите ти. Ти си следващият голям хит, скъпа! След това очите й грейнаха. — О! Забравих да ти кажа. Един блогър не спира да пита за теб. Нека само…

— Харисън? — попита Ариа с разтуптяно сърце. Той беше казал, че ще направи всичко възможно, за да дойде от Филаделфия.

— Не, една жена от „АртСмаш“.

Ариа се ококори. „АртСмаш“ беше може би най-известният арт блог. Всъщност беше толкова популярен и влиятелен, че организираше арт събирания в Ню Йорк, Лос Анджелис и Филаделфия, и често спонсорираше изложби в авангардни галерии в Бруклин и квартала Фиштаун във Филаделфия.