Саша даде знак на някаква жена с черен костюм, която седеше до бара. Тя повдигна вежди и се приближи. Протегна ръка на Ариа.
— Есмералда Риа — каза тя с висок, началнически тон. — Работя за „АртСмаш“. Бих искала да ви направя профил. С изключителни права.
Стомахът на Ариа се сви.
— Ами, невъзможно е. Вече дадох интервю на Харисън Милър.
Лицето на Есмералда се вкамени.
— Кой е Харисън Милър?
— От „Огън и тръба“ — отвърна колебливо Ариа. — Инди блог. Но много интересен.
Есмералда не изглеждаше впечатлена.
— Ами значи ще кажем на този човек Харисън да не го публикува, нали? Интервюто за нас всъщност означава нещо.
Ариа примигна.
— Но с него се получи много добро интервю! — Предишната вечер беше прочела черновата; Харисън беше нарекъл творбите й „пленителни“, „зрели“, „емоционални“ и „провокативни“. Освен това бе определил Ариа като „толкова чаровна, колкото изкусни, грациозни и дълбоки са картините й“. Как може да отхвърли такова нещо?
Есмералда се засмя.
— Толкова си неопитна. Колко сладко! — Тя се усмихна снизходително на Ариа. — Ако искаш, аз ще се оправя с Хари.
— Харисън — поправи я Ариа.
И като по поръчка тя зърна високата му позната фигура на входната врата. Той беше преметнал познатата кожена чанта през рамо, а на лицето му бе изписано сериозно, нетърпеливо изражение. Огледа залата и я забеляза. Очите му грейнаха и Ариа му се усмихна в отговор.
— Ето го — каза тя и му махна с ръка.
Когато се приближи на няколко крачки, Харисън забеляза Есмералда и пребледня.
— З-здравей, Есмералда — рече със заекване той. Изглеждаше някак предпазлив. — Радвам се да те видя отново. Кога беше последният път? На онова парти на МоМа?
— Аха — отвърна напрегнато Есмералда и присви малките си очички. Интересно, помисли си Ариа. Само преди минути Есмералда се беше престорила, че не знае кой е Харисън. Жената въздъхна напрегнато. — Ариа ми каза, че вече си разговарял с нея. Но ние искаме изключителни права. Можем да го уредим, нали? — Тя го погледна втренчено, без да примигва.
Ариа зяпна изненадано. Обърна се към Харисън. Той изглеждаше уплашен и нещастен — сякаш Есмералда му беше причинявала подобно нещо и преди. Тя беше просто една… грубиянка, осъзна Ариа. А момичето знаеше отлично как се чувства Харисън.
Тя се изпъна.
— Харисън ще публикува интервюто ми — каза Ариа с твърд глас. — Той има изключителни права.
Есмералда изглеждаше така, сякаш бе получила плесница.
— Сериозно ли говориш?
— Да — отвърна Ариа, надявайки се, че не е направила огромна грешка. Може би след интервюто с „АртСмаш“ кариерата й щеше да се развие по-бързо, но тя не можеше да позволи на тази жена да се държи така с хората.
Есмералда изсумтя.
— Ами, кариерата си е твоя. — Тя огледа картините по стените. — И честно казано, тези неща и без това ми приличат на гимназистки творения. — Жената разбута с лакти групата хора, които тъкмо влизаха, като едва не събори на земята нечий чадър.
Щом си отиде, Ариа се обърна към Харисън. Той изглеждаше изумен.
— Не беше нужно да го правиш. „АртСмаш“ е голяма работа.
Ариа сви рамене.
— Ами аз може да харесвам повече „Огън и тръба“. — Тя леко му се усмихна.
Харисън облиза нервно устните си.
— Е, „Огън и тръба“ също те харесва.
Ариа почувства как се изчервява.
— Радвам се, че успя да дойдеш.
Харисън не отмести погледа си.
— Не бих го пропуснал за нищо на света.
Двамата продължиха да се гледат. След това Харисън бавно протегна ръка към нейната; Ариа почувства как пръстите му се преплитат с нейните й леко ги стисват. Тя също стисна неговите. Беше твърде смутена и объркана, за да знае какво изпитва към Харисън, но си каза, че е по-добре да спре да мисли и просто да се отпусне.
Тогава телефонът й, който бе прибран малката дамска чанта, зажужа. Тя го погледна и видя познатия филаделфийски номер. Беше Фуджи. Суичърът.
— Аз… трябва да се обадя — каза Ариа, вдигайки показалеца си. — Веднага се връщам.