Тя си проправи път през тълпата и излезе в корида, който водеше до тоалетната. С разтуптяно сърце натисна бутона и каза ало.
— Ариа — излая Фуджи в говорителя. — Извинявам се, че се обаждам толкова късно. Емили и Спенсър също са на линия.
— Здрасти — казаха едновременно Спенсър и Емили.
— 3-здрасти — отвърна Ариа с треперлив глас.
— Опитах се да се свържа и с Хана, но тя не вдига — продължи Фуджи. — Имам новини, които трябва да чуете.
— За Али? — рече нетърпеливо Ариа, неспособна да контролира емоциите си. Разбира се, че бяха за Али. Нямаше друга причина Фуджи да им се обажда. — Получихте ли ДНК резултатите? — И те са били положителни. Косата е на Али. Най-накрая всички ще разберат, че е жива.
— Съжалявам, че отне толкова време, но да, получихме ги — отвърна Фуджи. — Косата върху суичъра е на Спенсър.
Ариа застина.
— Какво? — избъбри Спенсър.
— Сигурно се е закачила на суичъра, докато сте го разглеждали — обясни Фуджи. — Съжалявам, момичета.
— Не мога да повярвам — рече Спенсър тихо.
— Н-но вие сте тествали и тъканите, нали? — рече умолително Ариа. — Не може да няма нещо върху тях. Клетки от кожата на Али? Още коса? Мигли?
Фуджи въздъхна.
— Екипът ми провери изключително внимателно суичъра, но не открихме нищо, което може да бъде тествано. Освен това вие сигурно знаете, че „Роузууд Дей“ е изключил охранителните камери в басейна през лятото, така че нямаме и запис. Честно казано, никой не би трябвало да влиза там — дори ти, Емили. Голям късмет си извадила, че няма да повдигнат обвинения за влизане в чужд имот.
— Но… — провлачи глас Емили. — Това е моето училище. Имах часове. Не съм навлизала в чужд имот.
Ариа се облегна на стената.
— Значи нямате и видео улики?
— Не. — Гласът на Фуджи звучеше раздразнено. — Но ще продължим да оглеждаме и да задаваме въпроси. Но твърдението, че това е извършено от Алисън, е просто невъзможно. Моля ви, уведомете Хана.
Ариа чу глухото изщракване, когато Фуджи прекъсна връзката. После просто остана на мястото си; вълшебният й ден беше съсипан.
Това беше то. Отново се бяха върнали в началото.
15.
Пази се от затварящи се врати
— Добре, петнайсет минути до ефир — каза Саманта Егърс, жена с остра брадичка и очила с тъмни рамки, която надникна през вратата. — Всички ли са добре?
Спенсър и останалите ученици, които участваха в телевизионното обсъждане, кимнаха, след което Саманта — същата жена, която се беше обадила на Спенсър и я беше поканила на обсъждането — се скри зад вратата. Беше вкарала всички в зелената стая, както я наричаше, където щяха да чакат, докато екипът подготви всичко. Това всъщност беше конферентната зала в сградата „Тайм-Лайф“ на Шесто авеню, където се помещаваха също „Тайм“, „Ентъртейнмънт Уикли“, „Пийпъл“ и откъдето се излъчваше сутрешното предаване на Си Ен Ен. Зелената стая беше пълна със столове, дивани и списания, на продълговатата маса бяха подредени чинии с гевреци и нарязани на кубчета сирена, а край нея хладилник, зареден с минерална вода. Прозорците гледаха към Шесто авеню и старомодната неонова реклама на Рейдио Сити Мюзик Хол.
В обсъждането трябваше да участват шест деца, но не всички бяха пристигнали все още. Освен Спенсър в стаята имаше още две момичета, едното от които изглеждаше също така придирчиво облечено и сдържано като Спенсър. Другата девойка беше азиатка и й напомняше за Емили — не си беше сложила никакъв грим, тъмната й коса беше прибрана в опашка и обикновената й черна рокля разкриваше здрави прасци. В другия край на стаята седяха две момчета, които гледаха в телефоните си. Слабите им фигури и нервните им жестове накараха Спенсър да се зачуди дали са били жертви на побойници. Може би дори беше разговаряла с тях в блога.
Искаше й се да ги попита, но в главата й все още се въртяха думите на Фуджи. Защо тази жена проваляше всичките им опити? Сега какво щяха да правят?
Всички се събраха край вратата. Саманта ги въведе в друга конферентна зала на същия етаж. Тя беше пълна с прожектори и камери, а пред една черна завеса се издигаше малка сцена. На столове в дъното на залата бяха насядали група деца на нейната възраст. Саманта й беше казала, че ще има публика и тя се беше обърнала към посетителите на блога си, като им беше казала колко е притеснена от участието си в обсъждането, чудейки се какви ли въпроси биха задали те, ако участваха в публиката. Много хора й бяха отговорили; тя се надяваше, че въпросите, които ще й задават тази вечер, ще бъдат поне наполовина толкова смислени.