Момичето вдигна поглед и примигна. За миг не осъзна за какво говори майка й.
— О, няма проблем — отвърна тя, след като си спомни. — Сигурна съм, че ще намеря нещо в гардероба.
— Сигурно ще е много забавно — каза госпожа Фийлдс с лека усмивка. — Смяташ ли да отидеш с някого?
Емили се усмихна замечтано. Само ако можеше да заведе Джордан. Двете щяха да се забавляват, да танцуват, да похапват превъзходни сладкиши, да се крият по ъглите, за да се натискат…
— Емили? — Госпожа Фийлдс я изгледа с любопитство. — Добре ли си?
Емили се усмихна. Изкушаваше се да разкаже на майка си за Джордан, особено след като имаше вероятност тя да излезе на свобода след няколко месеца. Но може би трябваше да изчака малко, докато майка й се възстанови от сърдечния удар.
— Просто се радвам, че е сряда — пропя тя, загледана замечтано в тавана.
Родителите й се спогледаха нервно. Госпожа Фийлдс се прокашля.
— Притесняваме се за тези синини. Къде каза, че си ги получила? В басейна?
Емили докосна шията си. Направо беше забравила за тях.
— Няма значение — отвърна с тих глас тя. — Добре съм.
Изведнъж господин Фийлдс се размърда на стола си.
— О, господи — изръмжа той, гледайки намръщено екрана.
Емили също се обърна към телевизора. На екрана се появи снимка в близък план на Ник. Съобщаваха новини по делото за убийството.
— Адвокатите на Никълъс Максуел ни съобщиха, че Максуел ще се опита да пледира невменяемост по всички убийства — обяви някакъв репортер, облечен в грозен пуловер с триъгълно деколте. — В миналото той е бил пациент в различни психиатрични клиники и адвокатът му е убеден, че когато е извършвал престъпленията, младежът не е бил психично уравновесен член на обществото.
— Какво? — изписка раздразнено Емили. Не беше честно Ник да пледира невменяемост — просто щяха отново да го затворят в Убежището или някое подобно място. Тя искаше да изгние в затвора.
Госпожа Фийлдс я погледна разтревожено.
— Може би трябва да угасим телевизора.
— Добре съм — бързо отвърна Емили. Искаше да види останалото.
Появи се кадър на къщата на семейство Максуел, голямо имение в Ню Джърси. Всъщност Емили беше посетила къщата заедно с Айрис преди няколко седмици. Айрис се беше влюбила в Ник — тя го познаваше под името Трип — докато двамата бяха в Убежището, и искаше да разбере дали той изпитва същото към нея. Докато претърсваха къщата му, те откриха някакъв негов стар телефон; в него намериха снимката на Али. Това бе единственото доказателство, че двамата са имали тайна връзка.
— Това е домът, в който е израснал Максуел — разнесе се гласът на репортера, докато голямата къща продължаваше да стои на екрана. — След като историята се разчу, вандали са счупили прозорците и са се опитали да повредят имота по други начини. Протестиращи са вършили същото и в други имоти на фамилията Максуел. Семейството е инвестирало широко в недвижими имоти и в покупко-продажба на фамилни къщи, като едновременно на пазара са били предлагани по няколко имота.
Новините продължиха с материал са преобърнат тир на магистрала I-76, но Емили не й обърна внимание. Нещо в репортажа се беше загнездило в главата й. Внезапно тя осъзна какво е то: нямаше представа, че семейство Максуел са притежавали толкова имоти в района. Имаше, обаче, една градска къща: на снимката от охранителната камера, в която Али стоеше пред нея. Приятелят на Спенсър, Чейс, който поддържаше уебстраница за случая с Али, беше открил тази снимка и двамата със Спенсър бяха намерили къщата — не че в нея бяха открили някакви следи от Али. Но тя се оказа собственост на Джоузеф и Хариет Максуел — родителите на Ник, за когото тогава те все още не знаеха.
Но къде се намираха другите им имоти? Възможно ли бе Али да се крие в някой от тях?
Емили стисна зъби, стана бавно от масата и огледа кухнята, сякаш в помещението се намираше нещо, което можеше да й подскаже отговора.
Но това не й помогна. Тогава момичето изхвърча от стаята.
— Емили? — извика майка й след нея. — Трябва да хапнеш нещо!
— Ей сега се връщам! — извика Емили през рамо.
Чу се издрънчаването на лъжица в купа.
— Тя се държи толкова странно — чу Емили шепота на майка си.
Момичето се изкачи по стълбите и тръгна по коридора към стаята си. Затвори вратата и я заключи, хвърли се по корем на леглото и отвори лаптопа си. Преди известно време Спенсър й беше дала интернет адреса на имотния регистър, в който бяха изредени всички сделки с имоти в района на Филаделфия. Тя отвори страницата и написа името Максуел в търсачката. Появи се цяла поредица резултати и Емили бързо стесни търсенето. Естествено в списъка съществуваше и градска къща в Роузууд — която сега се продаваше. Имаше втора, в Брин Мор, както и няколко имота, които вече се бяха сдобили с нови собственици. И накрая, в дъното на страницата, погледът й попадна на последния резултат. Ашлънд. Статутът на имота беше: за продан.