— Какво? — изписка Емили.
— Съжалявам, че аз трябваше да ви го кажа, Емили — рече тихо той. След това затвори.
Пред очите на Емили затанцуваха петна. Това е лъжа, помисли си тя. Сигурно беше така. Джордан не може да е мъртва. Емили се беше срещнала с нея.
Тя стоеше в тихата, празна спалня; погледът й се плъзна по бюрото, шкафа и леглото й. Мебелите й не бяха сменяни още откакто беше малка, но внезапно й се сториха толкова чужди. Всичко й изглеждаше чуждо, дори треперещите й ръце, дори старата тениска на „Роузууд Дей“, която беше облякла.
Джордан е мъртва. Джордан е мъртва.
Тя отиде замаяно, като зомби, до гардероба и го отвори. Изрита настрани обувките, които бяха подредени най-отдолу и размести настрани окачените панталони и рокли. После седна на пода и притисна колене към гърдите си. След това затвори вратата. В гардероба беше тъмно. Миришеше на гума. Приличаше на гроб. Опита се да мисли за Джордан, но не можеше. Мислите й сякаш се блъскаха в невидима стена. Тялото й също не бе готово да заплаче. Дори не беше готово да диша.
Тогава тя си спомни есемеса на Спенсър от предишната вечер. Али е в Ню Йорк. Емили беше получила този есемес около девет часа вечерта. Центърът „Ълстър“ се намираше само на един час път от града… а според адвоката Джордан бе умряла предишната вечер. Сърцето на Емили заби ускорено.
Това изобщо не й изглеждаше като съвпадение.
17.
Лъжкинята
Хана отиде колкото се може по-бързо до Ашлънд; за щастие по обиколните пътища трафикът не беше голям. Много от завоите бяха остри и дискът, който слушаше, прескочи няколко пъти, докато минаваше по разнебитения покрит мост. Докато пътуваше, не можеше да мисли за нищо, макар да имаше достатъчно поводи за това. Но първо, мъчеше я невероятен махмурлук — предишната нощ се беше прибрала с последния влак за Роузууд и беше успяла да поспи само четири часа. Единственият сън, който си спомняше, бе, че двамата с Майк бяха излезли и тя се наведе да го целуне, но когато се отдръпна, срещу нея се усмихваше Джаред. Защо изобщо му беше позволила да я целуне? Ами ако Майк разбереше за това?
Но основната причина за разсеяността й бе просълзеният, заекващ, почти неразбираем глас на Емили от гласовото й съобщение: Джордан е мъртва. Мисля, че Али го е направила.
След като измина безброй мили извън магистралата, в далечината най-накрая се появи „Търки Хил“. Хана даде мигач и сви към бензиностанцията. Минимаркетът беше празен. Хана погледна към касата, с надеждата да види същата жена от предишния път, но вместо нея там стоеше едър мъж с брадичка. Тя не беше сигурна защо Емили искаше да ги види точно там, за да обсъдят смъртта на Джордан, но нямаше никакво намерение да спори с момиче, което е изгубило голямата си любов.
Докато минаваше покрай бензиновите колонки, телефонът й изпиука. Снощи беше много яко! Погледни!
Тя разгледа снимките от партито. На най-последната бе запечатана целувката й с Джаред. Хана ужасено стисна телефона си. Моля те, изтрий я! — написа веднага тя на Хейли.
Готово. Тайната ти е в безопасност. Хейли изпрати няколко намигващи емотикона. След това написа: Хей, можеш ли да говориш?
Хана се накани да й се обади, но тогава забеляза колата на Емили на паркинга. Беше спряла на последното място, до контейнерите за отпадъци. Хана видя през прозореца силуета на приятелката си. Емили стоеше напълно неподвижна, вперила поглед напред.
Извинявай, отговори тя на Хейли и остави телефона си на седалката. После слезе от колата и изтича до Емили; домашните й чехли пошляпваха по асфалта — тази сутрин беше толкова уплашена, че бе забравила да си обуе нормални обувки. Двигателят на волвото работеше и климатикът духаше в лицето на Емили. Въпреки това момичето трепереше. По бузите й се стичаха сълзи. Сърцето на Хана се пръсна на хиляди парчета.
Зад гърба й изсвистяха гуми. Колата на Спенсър, в която седяха двете с Ариа, навлезе в паркинга. Двете излязоха и също се затичаха към Емили. Момичетата изглеждаха изтощени, също като Хана. Ариа все още носеше грима от предишната нощ. Спенсър беше облякла дънкови къси панталонки и раздърпан черен пуловер; под очите й имаше тъмни кръгове. Хана искаше да ги попита как е минала вечерта им, но й се стори неприемливо, предвид случилото се с Емили.