Хана отвори вратата на колата. Приятелката й дори не я погледна.
— Ем — каза Хана, улавяйки я за ръката. Тя беше леденостудена. — Съжалявам. Какво се е случило?
Сълзите продължаваха да се стичат по лицето на Емили.
— Всичко е лъжа — произнесе тя с глух глас. — Адвокатът на Джордан твърди, че става дума за безсмислено затворническо насилие. За инцидент. Но аз знам истината. Била е Али. Тя беше в Ню Йорк — Спенсър я видя в метрото. Сигурно след това е отишла в затвора. Влязла е и е убила Джордан.
Хана примигна. В това нямаше никакъв смисъл.
— Значи според теб тя е проникнала в затвора и е убила Джордан? — попита тихо тя.
— Да — отвърна Емили и стисна зъби. Звучеше толкова убедено.
— Но затворите нямат ли охрана? — попита Ариа, настанявайки се на задната седалка. — Ти твърдиш, че Али не само се е промъкнала вътре, но е успяла да влезе и в затворническите килии?
— Предполагам — продължаваше да упорства Емили. — Или някой от Котетата на Али го е направил.
Спенсър изсумтя.
— Смяташ, че някой от тях е в затвора?
— Не знам! — гласът на Емили прозвуча отчаяно. Тя се спря, за да избърше сълзите си с кърпичка. — Не сте ли прочели онази публикация на страницата, която ви изпратих? Там пишеше как някои от тях мразят всеки, който мрази Али и са готови да наранят всичките й врагове. Може би са толкова луди, че да са готови да убият за нея. Али сигурно стои зад това, мацки. Видяла е, че съм щастлива и е решила да разруши щастието ми. — Емили замълча и преглътна тежко. — Когато ме беше хванала в басейна, тя искаше да ме накара да кажа, че още я обичам. Не можах да го направя. Мислех единствено за Джордан. И изразът на лицето й, когато казах „не“… беше вбесена. Затова ме натисна под водата, но може би точно затова ме пусна. Убийството ми нямаше да я удовлетвори. Трябвало е да убие единствения човек, в когото съм влюбена. Искала е да живея и да страдам.
— О, Господи. — Хана притисна устата си с длан. Останалите изглеждаха също толкова стреснати. Емили не им беше казвала за Алиното „Кажи, че ме обичаш“.
Емили огледа лицата им. Брадичката й трепереше силно.
— Тя ще съсипе и вашето щастие. Помнете ми думата.
Хана потрепери и мислите й веднага полетяха към целувката й с Джаред предишната вечер. Али нямаше как да знае за това, нали?
Емили измъкна нова кърпичка от пакета.
— Трябва да я хванем, мацки. Преди да направила нещо друго.
— Как? — попита Спенсър. — Суичърът не ни помогна, забрави ли? Нямаме представа къде живее или как ни е проследила. Не можем да направим нищо, докато не я видим отново.
— Може би трябва да проверим какви посетители е имало в затвора снощи — предложи Ариа.
Спенсър се намръщи.
— Съмнява ме, че Али се е записала с истинското си име.
— Или можем да прегледаме това. — Емили бръкна в жабката и извади списанието с недвижими имоти за продан, което Хана често бе виждала разтворено в магазина на органични храни в Роузууд. Момичето прелисти страниците и им показа снимката на величествено изглеждаща каменна къща. Ашлънд, гласеше адресът. Уединена улица, четирийсет декара земя, пишеше в описанието на агенцията.
— В новините споменаха, че семейство Максуел имат много имоти в Пенсилвания — обясни Емили с равен глас. — Порових малко и открих, че един от тях се намира в Ашлънд и се продава. Проверих в интернет и това беше единственият имот, който отговаряше на описанието.
Спенсър протегна ръка към списанието. Огледа снимката и каза:
— И тъй като квитанцията е от „Търки Хил“, ти смяташ, че Али се намира там?
Емили кимна.
— Тя сигурно знае кои са всичките имоти на семейството на Ник. И след като там отдавна не живее никой, може да е решила, че мястото е добро за скривалище.
Ариа потрепна.
— Но полицаите не претърсиха ли всичките им къщи? Ник е масов убиец. Може да са проверявали за още трупове или улики.
— Възможно е — отвърна Емили, — но репортерът не каза нищо за това. А и никой не наблюдава имотите денонощно. Али може да се е промъкнала вътре след огледа.
Хана посочи списанието.
— И все пак това ми се струва твърде очевидно. Първо намираме квитанция, която ни води до Ашлънд, и вече знаем, че Али е отседнала в една от къщите на семейство Максуел. Струва ми се твърде лесно.
— Или Али е започнала да става немарлива — предположи Емили. — Ник вече го няма да й пази гърба. Може би не осъзнава, че сме направили връзката. Смятам, че трябва да проверим.