Ариа пристъпи напред и погали Емили по гърба, опитвайки се да разбере колко ужасно е да изгубиш някой толкова важен за теб. Нормално беше Емили да е толкова разстроена. Разбира се, че искаше отговори.
— Знаем — отвърна нежно Ариа. — И сме до теб.
— И ще намерим Али — рече настоятелно Спенсър. — Ще монтираме камерите и ще я пипнем. Нали?
— Да — избъбри Емили.
Спенсър внимателно извади ключовете от ръката на Емили и я настани на пасажерското място. След това сама седна зад волана. Ариа си помисли, че това е добро решение — Емили беше твърде разстроена, за да кара. Спенсър бавно потегли, подминавайки жената и кучето й надолу по пътя. Ариа извърна глава настрани, смущавайки се да срещне погледа й.
Трийсет минути по-късно те стигнаха до магазина „Бест Бай“ в покрайнините на Роузууд. Влязоха в залата, която миришеше на гума, а от тонколоните дънеше песен на Майли Сайръс.
— Значи купуваме четири камери — каза Спенсър, докато вървяха между рафтовете. — Ще ги разположим в четирите квадранта на екрана. И ще имаме сървър, за да можем да наблюдаваме, докато сме в колата или на училище — навсякъде. Дори няма да се налага да си търсим безжичен сигнал.
— Това ми звучи добре — каза Ариа, която едва не се блъсна в една стойка със слушалки, опитвайки се да не изостава. — Освен това си мисля… — Гласът й секна. На няколко крачки от нея стоеше позната фигура и разглеждаше компютърните мишки. Слабо момиче с дълга руса коса и скъпи на вид сандали стоеше до него, плъзнало ръка през кръста му. Сърцето на Ариа застина в гърдите й.
Това беше Ноъл.
Тих звук се изтръгна от гърлото й. Ноъл се обърна и я видя; лицето му се напрегна и адамовата ябълка подскочи.
— 3-здрасти — заекна Ариа. Бузите й пламнаха. Тя гледаше слабата, загоряла ръка на момичето.
Ноъл също погледна към блондинката.
— О! Скарлет, това е Ариа.
Момичето се усмихна напрегнато, със собственически блясък в очите. Миг по-късно протегна ръка.
— Скарлет Лори. Приятно ми е.
Ариа кимна; мислите й препускаха във всички посоки. Нито знаеше името, нито бе виждала тази личност Скарлет. Това ли беше приятелката на Ноъл? От колко време? Защо пазаруват заедно компютърни мишки? Защо Ноъл изглежда толкова щастлив?
Спенсър се приближи до Ариа, бутайки количка, пълна с кутии.
— Всичко намерихме — каза тя небрежно и едва тогава забеляза Ноъл и Скарлет, които продължаваха да стоят, хванати за ръце. — О. Здравей, Ноъл. — Тя улови Ариа за ръката и я придърпа настрани. — Хайде, да вървим.
Ариа се обърна и погледна за последен път Ноъл, но той не й махна за довиждане. Просто я… гледаше, а Скарлет стисна ръката му по-силно и се наведе към него, за да прошепне нещо в ухото му. Ариа се ухапа от вътрешната страна на бузата; касовият апарат звънна и сепна Спенсър, която подаде на касиера една двайсетдоларова банкнота — бяха решили, че е по-добре да платят в брой, за да не може никой да ги проследи по-късно.
След това Ариа отново погледна към Ноъл. Сега двамата със Скарлет се смееха флиртуващо. А може би се смееха на нея.
Ариа рязко се обърна към изхода на магазина. Няма значение. Ноъл можеше да се среща с когото си поиска.
Дори с някаква лекомислена руса идиотка, която смущаващо много приличаше на Али.
19.
Спенсър си има почитател…
— Още кафе, госпожице?
Спенсър подскочи и прикри айпада си със салфетка. Дребничка азиатка с розова престилка, на която имаше надпис „При Сю“, държеше в ръцете си кана с кафе.
Спенсър поклати глава.
— Не засега, благодаря.
Тя изчака сервитьорката да се отдалечи, преди отново да погледне в айпада си. Толкова беше погълната от видеонаблюдението, което мяха монтирали предишния ден, че беше забравила, че се намира в едно малко кафене във Филаделфия, а не в спалнята си.
Не че охранителните камери бяха засекли нещо досега. И без това не беше лесно да ги скрият сред клоните на дърветата и само една всъщност успяваше да покаже вътрешността на къщата. Другите три гледаха към верандата, страничния двор и голямата къща — така щяха да уловят всеки, който се приближаваше. Но в нито една от камерите не се забелязваше движение. Само няколко елена минаха наблизо и няколко листа паднаха на земята. Приятелките й също не бяха забелязали нищо по време на техните дежурства.