Наблюдаваме само от един ден, каза си тя, докато нареждаше пакетчетата със захар и захарин в керамичната захарница така, че да сочат в една посока; често го правеше, за да се успокои. Може би Али все още беше в Ню Йорк.
— Какво е всичко това?
Спенсър отново подскочи. Грег се беше надвесил над нея и се усмихваше срамежливо.
— О! — Спенсър прикри екрана на айпада си с длан. — Просто някаква глупост по „Вайн“. Как си? — попита тя, опитвайки се да се държи непринудено.
— Добре. — Грег си придърпа един стол. — Отдавна ли си тук?
— Ами нямаше голямо движение. — Спенсър погледна към екрана на айпада. Нищо. Тя бързо се изключи от сървъра и пъхна компютъра в чантата си. — Между другото това място много ми харесва.
Грег се усмихна.
— Радвам се. Всъщност това е единственото кафене, което знам във Филаделфия. Не излизам твърде много из града.
Предишната вечер й беше пратил есемес, че иска да я види и когато Спенсър му беше отговорила положително, той беше предложил „При Сю“ в десет часа. Заведението беше приятно неподредено, сякаш си пиеха кафето в дневната на някакъв професор.
— Благодаря ти, че дойде чак във Филаделфия — каза Спенсър, след като сервитьорката наля на Грег чаша кафе.
Грег се усмихна.
— Делауеър е на същото разстояние от Филаделфия, колкото е и Роузууд. Всъщност аз трябва да ти благодаря. Не бях сигурен, че ще поискаш да се видим след, нали се сещаш, Ню Йорк.
Една твърде гореща глътка кафе опари гърлото на Спенсър. Тя си мислеше, че Грег няма да поиска да се видят. След като влакът, в който беше Али, се скри в тъмния тунел, Грег я попита какво е искала да му каже. Тогава Спенсър вече се беше усетила, че ако му каже каквото и да било, думите й щяха да прозвучат налудничаво, затова предпочете да замълчи. Но лицето на Али не напускаше мислите й. През остатъка от вечерта беше изключително разсеяна и си тръгна доста рано за Роузууд.
Сега Грег я гледаше напрегнато, може би очаквателно. Спенсър наведе очи.
— Сигурно ти дължа обяснение, а?
— Само, ако сметнеш, че е редно.
Погледът й се плъзна по наредените по рафтовете книги. Смяташе ли? Не беше сигурна.
След това се опита да каже още нещо, но думите заседнаха на гърлото й. Раменете на Грег се раздвижиха в ритъма на въздишката му. Той отпи от кафето си.
— Сега сигурно много хора душат около теб. Но онова, което видях на спирката на метрото, беше… паника. Искам да помогна. Просто искам да се убедя, че си добре.
— Знам. Много мило от твоя страна. — Тя се опита да се усмихне. В живота имаше и по-ужасни неща от това някакъв страхотен младеж да се грижи за добруването й.
— Стори ми се наистина уплашена. Преживял съм го, Спенсър. Знам какво е усещането и как изглежда. Ще ми кажеш ли какво се случи?
Спенсър бавно разбърка кафето си с лъжичката. Замисли се върху готовността на Грег да я изслуша. Той изглеждаше напълно откровен. Тя осъзна, че макар едва да го познаваше, тя му вярваше.
Момичето леко се наведе напред.
— Добре. Според мен Алисън не е мъртва.
Грег се ококори.
— Алисън Дилорентис. — Думите му прозвучаха като твърдение, а не като въпрос. — Сигурна ли си?
Спенсър преглътна тежко и се огледа, за да се убеди, че никой не ги подслушва. Но точно това му беше хубавото на това кафене — тук нямаше никой.
— Да — прошепна тя. — Убедени сме.
Тя разказа на Грег как Али бе преследвала нея, Хана и дори Ариа, и как едва не бе удавила Емили.
— Имах ужасното чувство, че ще я видя някъде в Ню Йорк — обясни тя. — И точно така стана — в метрото. Никога не бях предполагала, че ще стане на такова оживено обществено място. Започнах да викам, защото исках някой друг също да я види — за да можем да го докажем на ченгетата. Но шумът беше толкова силен… а в Ню Йорк всички смятат останалите за луди и никой не ми обърна внимание. След това влакът потегли и тя изчезна.
Грег сплете пръсти.
— Значи тя просто… се е возила в метрото? И ти изведнъж я видя?
Спенсър поклати глава. Беше го обмисляла доста време.
— Мисля, че се е качила на „Рокфелер Сентър“, също като нас. Искала е да я видя — не виждам смисъл в това да се качва на друга спирка, за да се опита да ни хване в крачка. Може би е обикаляла около „Тайм-Лайф“ и е чакала да приключим. А после, когато отидохме на спирката, тя се е скрила на платформата, докато не е била сигурна, че гледам.