— Но защо не те нападна на спирката? Защо само е решила да те плаши от другия край на платформата? От това, което съм чувал, Алисън е доста по-жестока от това.
— Защото не иска да привлича внимание към себе си. Полицията мисли, че е мъртва — тя не иска никой друг да научава, че е жива. Предполагам, че има план да ми изкара ангелите и да ме предизвика да се опитам да я разкрия. — Спенсър отметна бретона от очите си. — Али го е правила с всички ни — появявала се е просто така, само за да ни покаже, че все още е наблизо. Е, с изключение на Емили — нея наистина я нарани. И уби приятелката й.
Грег зяпна изненадано.
— Така ли?
— Всъщност не знаем със сигурност — отстъпи Спенсър. — Джордан беше в затвора. Но това не може да е просто съвпадение. — Тя сведе поглед, осъзнавайки, че тази част от разказа й звучи налудничаво. Може би не трябваше да я споменава.
Грег завъртя между пръстите си малката лъжичка за кафе.
— Защо не кажете на полицията? — попита той.
Тя сви рамене.
— Ченгетата мислят, че е мъртва. И само аз я видях в Ню Йорк.
— Е, в метрото сигурно има камери. Или на станцията.
Спенсър си беше мислила и за това.
— Сигурно. Но, за да се прегледат, е нужно разрешение от полицията. А както вече казах, според тях тя не е жива. — По същата причина не можеха да отидат в затвора, където беше Джордан, и да поискат записите от охранителните камери. Освен това Али беше твърде умна, за да позволи да я заснемат. Но дали това означаваше, че ще се скрие и от камерите, които бяха монтирали около старата къща?
— Ченгетата са задници — рече гневно Грег.
— Да. — Спенсър се престори, че маха някакво конче от тениската си.
— Е, аз ти вярвам.
Той улови ръката й и Спенсър вдигна глава. Буца се затъкна в гърлото й. Толкова беше хубаво да чуе тези думи от някого.
— Благодаря — рече тихо тя. — Радвам се да го чуя.
Грег поклати глава.
— Ужасно е да знаеш, че няма към кого да се обърнеш и няма кой да те изслуша. Но аз винаги ще слушам. Винаги можеш да говориш с мен. Какъв е планът ви?
— Нямаме план — отвърна автоматично Спенсър. В никакъв случай нямаше да му разкаже за охранителните камери, разположени около старата къща. Но гласът му беше толкова нежен, че на очите й избиха сълзи. — Но ти благодаря. Затова… че си тук.
— Няма за какво.
Двамата се спогледаха многозначително. Грег се премести на съседния стол и устните му леко докоснаха нейните. Ароматът на кафе и тихата френска музика изчезнаха и единственото, което Спенсър усещаше, бяха меките му устни. Главата й пулсираше от удоволствие. Тя придърпа Грег към себе си и твърдите му, силни гърди се притиснаха към нейните. Усещаше бицепсите му под тениската. Дори тялото й се чувстваше в безопасност. Той наистина щеше да я защити. И може би, за разлика от останалите момчета, които познаваше, нямаше да избяга, когато нещата станеха по-страшни.
Двамата се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха. Спенсър потърси някакви мили и остроумни думи, които да каже, но после просто избъбри:
— Ще дойдеш ли на едно събиране в Роузууд с мен?
Грег изглеждаше поласкан.
— За мен ще бъде чест. За кога става дума?
— Утре. — Спенсър се намръщи извинително. — Съжалявам, че те каня толкова късно, но ще съм изключително щастлива, ако успееш да дойдеш. Това е благотворително парти за събиране на средства за непривилегированите и проблемни младежи в Роузууд. Очевидно аз съм почетният им гост — може би защото съм толкова проблемна. — Тя потрепна.
— Уф — каза Грег. — Е, в моята книга ти винаги ще си почетния гост.
Спенсър се накани да го смушка игриво, но в този миг телефонът й изжужа. Тя погледна към отворената си чанта. „НОВ ИМЕЙЛ ОТ ДОМИНИКФИЛИ“.
Момичето изпъшка. Какво искаше пък сега? Тя знаеше, че не трябва да му обръща внимание, но все още не можеше да забрави за присъствието му в Ню Йорк. Особено думите му, когато излизаше от залата: Дано си доволна, малка лъжкиньо.
— Извини ме — каза тя на Грег и извади телефона си. Бавно натисна бутона и прочете съобщението. Лицето й посърна.
— Какво има? — попита Грег.
Спенсър преглътна тежко.
— Нов имейл от Доминик.