Използва бухалката, за да разбие вазата в кухнята. След това се нахвърли върху дървения парапет. Изтръгна единствения корниз със завеси от стената, запрати го на пода и го стъпка.
В къщата нямаше много за чупене, но тя унищожи всичко, до което се добра. Когато приключи, застана в центъра на стаята, дишайки тежко. Пот се стичаше по лицето й. Под ноктите й се беше събрала мръсотия, а ръцете и краката й бяха окървавени от счупеното стъкло. Тя усещаше набитите в дланите й тресчици. Огледа се; все още усещаше присъствието на Али.
— Как го направи? — прошепна тя към тавана. — Защо ми причини това?
Глупав въпрос, защото Емили вече знаеше отговора. Тялото й се разтърси от ридания.
— Никога няма да те обичам! — изпищя тя в празната стая. — Никога! И ще те убия! Ще си платиш за това!
Думите отекнаха в стаята, сурови и истински. Бухалката се изплъзна от потните й ръце. Внезапно Емили се ужаси от онова, което беше казала. Искаше го… и знаеше, че е способна да го извърши. Но не можеше да повярва, че се е превърнала в такъв човек.
Тогава огледа потрошената стая с нови очи. Какво беше направила? Приятелките й щяха да го видят при следващите си смени. Щяха да си помислят, че това е някаква улика… и Емили трябваше да им разкаже истината. Ами ако някой от семейство Максуел или агенцията решеше да огледа мястото? И откриеше това?
Тя скочи на крака, избърса окървавените си ръце в дънките и бързо събра всички чекмеджета и вратички, поставяйки ги по местата им, доколкото успя. След това събра с ръце стъклата на купчина. Как можа да произнесе на глас, че ще убие някого? Как бе успяла Али да я докара до това състояние? Внезапно Емили се зачуди дали Али не успява да изпълни плана си. Беше превърнала Емили в откачалка. Беше я променила от милото, чувствително, предпазливо момиче, каквото беше някога, в някой точно като нея.
По някое време следобед тя бе успяла да почисти всичко и излезе от къщата потна, окървавена и изтощена. Затътри се до колата си и се тръсна на седалката, без да обръща внимание на кръвта, която оставяше по волана. Загледа се безизразно през стъклото, без да знае какво да прави. Чувстваше се изцедена, използвана, свършена. Чувстваше се готова да развее белия флаг.
— Предавам се, Али — каза тя с равен глас, докато караше по алеята към главната улица. — Ти спечели.
И това също прозвуча ужасно, произнесено на глас.
21.
Ще ти бъда най-добрата приятелка…
— И затова повече няма да бъдем приятелки, Хана Мерин — каза сурово Хана, без да сваля очи от Хейли под ярките прожектори. Перуката я гъделичкаше, но тя устоя на порива да се почеше. — Защото си луда. И си лъжкиня. И има неща, които едно момиче не може да понесе.
А Хейли, вместо да изглежда шокирана, както бе написано в сценария, просто се взираше със замаян, почти сънлив поглед в стената. Миг по-късно се сепна.
— Но, Наоми — проплака тя. — Ти не знаеш цялата история.
— Стоп! — извика Ханк. — Светлината не става.
Звънецът иззвъня. Актьорите се пръснаха и Хейли се отпусна доволно върху тръстиковия диван.
— Ох, господи — промърмори тя, скривайки очите си с ръка. — Направо съм като мъртва.
— Снощи до късно? — попита предпазливо Хана. Хейли наистина изглеждаше изтощена. Въпреки часовете, прекарани във фризиране и гримиране, косата й изглеждаше увиснала, а лицето й бе бледо и подпухнало. Дори когато се усмихваше, тя изглеждаше ядосана, сякаш всеки момент щеше да си изпусне нервите.
— Да, но супер яко. — Хейли отдръпна ръка от очите си и погледна към Хана. — Щях да поканя и теб, но ти така и не ми отговори на есемеса.
Гласът й звучеше обидено. Хана внезапно си спомни есемеса на Хейли: „Можеш ли да говориш?“. Беше го получила точно когато завиваше към паркинга на „Търки Хил“ предишния ден. Беше забравила да й се обади, макар че може би така беше по-добре. Точно сега последното нещо, от което се нуждаеше, бяха нови неприятности. Всеки път, когато разговаряше с Майк по телефона, пред очите й се появяваше онази ужасна снимка, на която тя се целуваше с Джаред.
Ханк оправи осветлението и отново се скри зад стената.
— Този път искам да отговориш по-бързо, Хейли — извика той. — Изпускаш времето за репликата си.
Хейли завъртя очи.
— Той пък какво знае? — промърмори тихо тя. — Аз съм участвала в дванайсет успешни кинопродукции и два хитови телевизионни сериала.