Хана опря език в бузата си. Колко дълго ще трябва да гледа как Хейли осакатява ролята й? Не каза нищо, докато се връщаше обратно на мястото си.
Ханк извика начало и те отново започнаха сцената. Този път Хейли не само закъсня, но и напълно обърка репликите си или ги произнесе без капчица чувство. Ханк отново ги накара да спрат. Хейли пак се тръсна на дивана.
— Колко време ще продължи това?
Ханк излезе иззад стената, отиде направо при Хейли и се надвеси над нея.
— Какво правиш? — попита настоятелно той.
Хейли присви очи.
— А?
— Закъсня с репликата си. — Ханк сложи ръце на хълбоците си. — Отново. И почти не мога да разбера какво говориш. Няма никаква флексия. И очите ти са абсолютно безизразни.
Дениъл, асистентът на Ханк, дотича до него със сценария. Хана леко се отдръпна — той продължаваше да я плаши — но младежът не й обърна никакво внимание. Дългият му пръст се плъзна по страницата, намирайки репликата.
— Трябваше да кажеш, „Наоми, трябва да знаеш нещо“, а не просто „Хей, Наоми“.
Хейли направи физиономия.
— И какво?
Ханк погледна към оператора.
— Добре, ще трябва да повторим. Отново. — Той завъртя очи и тръгна към стола си, мърморейки си нещо под носа. Прозвуча като: „И този път, Хейли, се постарай да не показваш на целия свят, че имаш махмурлук“.
Хейли се изправи.
— Моля?
Ханк продължи да върви, без да спира да мърмори.
— Хей! — извика Хейли след него. — Зададох ти въпрос!
Ханк отново не отговори.
— Мога ли да ти напомня, че аз съм звездата тук? — изкрещя тя. — А ти си просто един дебел, съсипан режисьор.
Думите й отекнаха в залата. Хана ахна. Беше сигурна, че същото са направили и всички останали на снимачната площадка.
Ханк се обърна; очите му пламтяха.
— Прекаляваш, Хейли.
Хейли вирна брадичката си.
— Това получаваш, когато говориш зад гърба ми.
Ханк стисна зъби.
— Може би си си го заслужила. Изобщо не мислиш за филма. Поведението ти е неприемливо. Винаги закъсняваш, винаги имаш махмурлук и ужасната ти игра сваля качеството на цялата продукция.
Гласът му кънтеше под високия таван на залата и когато приключи, настъпи мъртва тишина. Хейли примигна така, сякаш Ханк я беше ударил в корема. Отвори уста, за да каже нещо, но после бързо я затвори и големите й сини очи се напълниха със сълзи.
Стомахът на Хана се бунтуваше. Тя се надяваше Ханк най-после да смъмри Хейли, но не й беше приятно да бъде свидетел на това. Пред всички. Колко унизително.
Ханк въздъхна тежко, затвори очи, и като че ли се съсредоточи.
— Или ще се стегнеш и ще ме слушаш какво ти приказвам, или се махаш — изрече той с по-спокоен глас. — Разбираш ли какво ти говоря?
Хейли леко се извърна настрани.
— Не можеш да ме уволниш.
— Хейли… — изрече предупредително Ханк.
Хейли рязко извърна глава и го прекъсна:
— Защото аз напускам.
След това се врътна, избута Дениъл настрани и се втурна към гримьорната, затръшвайки зад себе си вратата с такава сила, че някои от лампите на тавана се разклатиха. След секунди Хана я чу да разговаря с някого по телефона — с агента си, може би. Гласът й беше бесен.
Хана се осмели да огледа хората на снимачната площадка. Всички актьори стояха като вцепенени, със странни изражения на лицата. Операторът стискаше камерата със зяпнала уста. Асистентите се сбутаха, а един от служителите на кетъринг компанията вече беше извадил телефона си.
Внезапно в стаята стана ужасно горещо. Хана се обърна и се затича към изхода; имаше нужда от малко въздух. Излезе на същата алея, която я беше уплашила предишния ден, но сега изглеждаше ясна, спокойна и абсолютно незаплашителна. Тя погледна към асфалта. Написаното с тебешир послание го нямаше.
— Опа — разнесе се нечий глас. Хана се обърна. Джаред излезе на рампата и застана до нея.
Хана кимна, махвайки с ръка към сградата.
— Може би трябва да отида в съблекалнята на Хейли, за да видя, дали е добре?
Джаред поклати глава.
— Остави я да се поуспокои. Обади й се утре. — Той прокара пръсти през гъстата си коса. — Гадна работа, обаче. Сега ще се налага да търсят набързо заместничка.