Хана премлясна. Не се беше замисляла за това.
— Според теб кого ще вземат?
— Не знам, но дано да е някой много по-добър.
Мислите препускаха в главата й. Може пък да е за добро. Поне щяха да я изиграят както трябва. Никой нямаше да й се присмива, след като филмът излезе по кината. А Хейли щеше да си намери нещо друго, нали? Тя е голяма звезда. Агентът й сигурно вече беше уредил следващия филм.
— Като например Люси Хейл? — предположи тя, внезапно въодушевена. — Или онази сладурана от сериала „Нетфликс“?
— Всъщност смятам, че ти трябва да се пробваш.
Хана примигна изненадано. Джаред я гледаше с напълно сериозно изражение.
— Моля? — избъбри тя.
Джаред се плъзна към нея.
— Сериозно говоря — промърмори той. — Ти си добра — много добра. Ханк не спира да говори за теб. А и двамата знаем, че ти ще си много по-добра Хана Мерин от Хейли…
Той се усмихна и повдигна вежди. Хана наведе очи, чувствайки вина заради онова, което му беше казала за изпълнението на Хейли — и за целувката.
Но това си беше чистата истина. Ханк не спираше да я хвали след всяка следваща сцена. Вярно, че ролята на Хана беше по-трудна от тази на Наоми, но Хана щеше да се справи. Пък и защо да наемат друга актриса, след като самата Хана си беше тук, готова да започне?
А беше ли готова? Можеше ли да поиска ролята? Тя се сети за нещо, което Хейли беше казала в Ню Йорк: Никога не изпускай възможностите. Не се знае докъде ще те отведат.
Джаред пристъпи от крак на крак. Когато Хана вдигна поглед, той внезапно се беше озовал твърде близо и на устните му играеше лека усмивка, сякаш знаеше за какво си мисли тя.
— Говори с Ханк — настоя той. — Най-лошото, което може да стане, е той да каже „не“. — После я потупа по ръката, обърна се на пети и тръгна към снимачната площадка.
22.
Една обиколка и едно А.
Четвъртък вечерта Ариа стоеше на стълбището на Музея по изкуствата във Филаделфия под лъчите на залязващото слънце. Въпреки че музеят скоро щеше да затвори, посетителите все още се мотаеха наоколо, купуваха си претцели от спряната в подножието на стълбището количка, тичаха нагоре-надолу като Силвестър Сталоун в „Роки“ или слушаха един саксофонист, който изпълняваше „Let It Be“ на Бийтълс.
До тротоара спря неоновозелена кола с надпис „ТАКСИ ФИЛАДЕЛФИЯ“ и от нея слезе Харисън, облечен с прилепнали дънки и карирана риза. Щом зърна Ариа, лицето му грейна. Ариа му махна щастливо.
— Здрасти! — извика той, докато се изкачваше по стълбите. Наведе се към нея и я прегърна. Ариа въздъхна щастливо, вдъхвайки миризмата на сандалово дърво от якето му.
— Готова ли си? — попита той, след като се отдръпна от нея.
Ариа наведе глава срамежливо.
— Частна обиколка на музея? Разбира се, че съм готова.
— Това е най-малкото, което мога да направя — отвърна сериозно Харисън.
Сутринта й беше изпратил есемес, в който й разказа за множеството коментари, които беше получила статията му, макар че самата тя се притесняваше да ги прочете. Освен това додаде, че се е сдобил с още няколко рекламодатели и са го поканили като „експерт“ в една ретроспектива на арт-сцената, която „Ню Йорк Таймс“ пишеше за неделното си издание. С това темпо, бе добавил той, скоро щеше да печели пари от блога и можеше да се откаже от почасовата си работа като барман.
Той посегна към ръката й и се вгледа отблизо в очите й, а Ариа издържа погледа му. Не искаше да прибързва с Харисън, но винаги, когато я поглеждаше така, тя имаше усещането, че цял табун коне препускат в гърдите й. Което й харесваше, особено след като беше видяла Ноъл и Скарлет в „Бест Бай“.
Не че това я притесняваше особено вече.
Двамата тръгнаха по стълбите към музея. Всички останали посетители излизаха навън.
— Как успя да уредиш обиколка след работно време? — попита Ариа.
Харисън се усмихна.
— Ползите от това да имаш дори най-малките връзки. Много арт критици посещават музеите след работно време — така наистина могат да огледат творбите, без да се блъскат в туристите. Нужно е само едно телефонно обаждане — и споменаването на твоето име.
Ариа ахна. Името й имаше влияние?
Харисън отвори вратата и я задържа за нея.
— Но всъщност аз се. Надявах ти да ме разведеш наоколо. Арт музеят във Филаделфия през очите на Ариа Монтгомъри.