Харисън цъкна с език.
— И аз обичах да мисля за картините като за мои приятели. Никога не бях срещал човек, който да си мисли същото.
Ариа примигна.
— Като че ли имаме доста общи странни неща.
— Доста готини неща. — Харисън пристъпи към нея.
Сърцето на Ариа се разтуптя, когато той я погледна многозначително. Ето затова я привличаше толкова. Защото двамата се разбираха отлично.
Той се приближи още повече, докато гърдите им почти се докосваха. Ариа затаи дъх, знаейки какво следва. Когато той се наведе да я целуне, тя затвори очи.
— Може ли? — чу тя тихия му шепот и усети сладкия му дъх на бузата си. Кимна и почувства устните му. Те бяха твърди и имаха плодов вкус. Усещаше твърдата му челюст с набола брада. Чувството беше някак чуждо: Ноъл винаги бе гладко избръснат. Тя внимателно изследва кожата му, без да е сигурна дали й харесва или не.
Охраната в ъгъла се изкашля шумно. Ариа се изкиска и се отдръпна, а очите на Харисън се ококориха виновно. Но след това той плъзна ръката си в нейната. Ариа я стисна, изпитвайки странно чувство в гърдите си. Може би беше въодушевление. Може би неувереност. Не беше ли странно, че си мислеше за Ноъл по време на целувката им? Защо просто не можеше да го забрави?
Ариа се отдръпна и погледна Харисън.
— Ще дойдеш ли с мен утре на парти в Роузууд? — изтърси тя. — Благотворителен бал с много добра кауза. Не ти обещавам, че ще е забавно, но двамата можем да се постараем да го направим такова.
Ариа осъзна, че това й е нужно. Колкото повече излизаше с Харисън, толкова повече щеше да го хареса — и толкова по-малко щеше да мисли за Ноъл.
Харисън се усмихна.
— Всичко, в което участваш, Ариа, със сигурност е забавно. Разбира се, че ще дойда.
Ариа се накани да го прегърне, но се разнесоха нечии стъпки. Тя се обърна тъкмо навреме, за да види скриващата се зад ъгъла сянка. Тя се намръщи и погледна към Харисън.
— Чу ли това?
Той наведе глава.
— Кое?
Ариа отиде до вратата. Охраната липсваше: възможно ли е да е бил пазачът? Тишината отекваше в ушите й, по-силно от който и да е звук. Ослуша се внимателно за други шумове и тогава чу нещо друго. Съвсем тихо, леко кискане. Ръцете й настръхнаха.
В коридора нямаше никой. Ариа отиде в следващата стая, дълго, тясно помещение, пълно с огромни платна. След това отново чу стъпките.
— Това — рече настоятелно тя. — Тези стъпки.
Този път те се разнесоха откъм главния коридор. Ариа се обърна и ги последва с разтуптяно сърце.
— Ариа? — извика Харисън зад гърба й, докато тя завиваше към главния коридор. Той беше празен. Момичето се огледа. Когато свиваше наляво, едва не се сблъска и някой, който излизаше от другото крило. Тя отскочи назад и изпищя. Но това беше просто Ейми, която носеше картонен поднос с чаши кафе.
— Извинете! — извика тя, отстъпвайки назад. — Търсех ви. Едно момиче в кафенето искаше да ви почерпи. Каза, че ти е приятелка и голяма почитателка.
Ейми посочи кафетата. Ариа се втренчи в тях. Капаците бяха махнати и разкриваха бялата млечна пяна. В лявата чаша се виждаше изписано едно голямо, макар и бързо разтварящо се А.
Стомахът й се сви. Преди да успее да го обмисли, тя вече тичаше надолу по стълбите и се устреми към кафенето, спирайки на прага му. Работниците почистваха таблите и масите. Някой пъхаше торба с отпадъци в контейнера до вратата. Въздухът все още миришеше на кафе, но край масите не се виждаше никой.
В този миг Ариа зърна руса коса, която се скри зад една от вратите в дъното на помещението. Тя се стрелна към нея — но откри само една русокоса девойка от кафенето, която накисваше голям метален поднос в дълбокия умивалник.
— Какво правиш? — попита Харисън.
Двамата с Ейми стояха зад гърба й и я гледаха странно, особено Харисън. Чашите с кафе бяха изчезнали.
Ариа потърка лицето си с длани.
— С-съжалявам — заекна тя. — Исках просто да намеря момичето, което искаше да ни почерпи. И да й благодаря.
Това бе абсурдно извинение и като че ли никой от двамата не й повярва. Харисън пристъпи напред и я прегърна през раменете.
— Да се махаме оттук — каза той, повеждайки я към изхода. — Един приятел ми каза за страхотен италиански ресторант на няколко пресечки оттук.