В този момент някакво движение пред охранителните камери привлече погледа й. Сърцето й замря; тя грабна лаптопа от седалката и го приближи към лицето си, втренчена в черно-белите образи на екрана. Камерата, която гледаше към портата, беше уловила някакво движение. Нещо се размърда в ъгъла. Приличаше на човек.
Сърцето й заби ускорено. Тя провери другите екрани; в къщата нямаше никой и в двора не се виждаше нищо. След това фигурата се раздвижи отново и отиде до прозореца, разкривайки се ясно пред Спенсър. Наистина беше човек, облечен в тъмно яке и качулка, придърпана ниско над очите му. По височината и физиката си личеше, че е момче.
Доминик. Не носеше ли той тъмно яке по време на предаването? Това щеше да докаже със сигурност, че той я преследваше.
Тя завъртя ключа в запалителя, даде на задна скорост, като едва не отнесе някакъв пикап, който отиваше към бензиновите колонки. Ако Доминик беше Коте на Али, може би щеше да я отведе направо при нея.
Тя угаси фаровете на колата и пет минути по-късно навлезе в алеята към къщата. Пред нея не се виждаха други паркирани коли; Доминик сигурно беше паркирал някъде другаде. Спенсър отново погледна към видеото от охранителните камери. Той продължаваше да стои до прозореца. Търсеше ли нещо? Чакаше ли някой?
Спенсър се измъкна от колата колкото се може по-тихо. Мократа трева се размазваше по платнените й обувки, но тя не й обръщаше внимание. Пред погледа й изникна старата къща. Доминик все още стоеше до прозореца. Спенсър забави крачка; не беше сигурна какво трябва да направи сега. Доминик също застина, може би усещайки присъствието й. Спенсър се прикри колкото се може по-тихо зад един хвойнов храст. Опитваше се да не диша шумно.
Бийп.
Телефонът й. Тя бързо го измъкна от джоба си, за да го изключи и погледна към екрана. Беше получила имейл за страницата си от някакъв съвсем страничен участник. Как не се беше сетила да го изключи по-рано!
Изхрущяха листа. Чу се пукане на клонки. Тя вдигна глава. Доминик внезапно се шмугна в гората, сякаш беше чул телефона.
Спенсър го последва колкото се може по-тихо, отмествайки внимателно клонките от пътя си. Единственият звук, който се чуваше, беше шумоленето на вятъра — Спенсър се огледа, чудейки се дали не го е изпреварила, но виждаше единствено дървета, пънове и храсти. Нищо друго. Той просто се беше… изпарил.
Изпълнена с разочарование, тя се върна при къщата. Небето бе абсолютно тъмно, единствените светлини бяха на пътя долу, в ниското. Спенсър продължи да опипва в тъмното, докато не намери прозореца, до който бе стоял Доминик. После бръкна в джоба си, извади телефона и освети перваза. Той беше покрит с паяжини и мръсотия. Имаше и нещо счупено, направено от стъкло; когато го вдигна, на палеца й се появи кърваво мехурче.
Тя продължи да осветява с телефона, но не виждаше нищо. Огледа й стаята, но тя беше празна. Може би никога нямаше да разбере какво е търсил Доминик.
Но още по-важно бе, че той изобщо се беше появил тук.
24.
Първо ги освободи, после ги убий
На следващата сутрин Емили седеше във волвото си на паркинга зад „Роузууд Дей“ преди началото на часа по химия, и провеждаше конферентен разговор със Спенсър и останалите. Говореше предимно Спенсър.
— Имаше някой в къщата край басейна — изрече бързо тя и описа момчето, което я бе апострофирало по време на предаването. — Опитах се да го хвана.
— Как можа да го последваш през гората? — изписка Хана. — Можеше да пострадаш, Спенс! Трябваше да се обадиш в полицията!
Емили промърмори нещо в подкрепа на думите й, но се почувства виновна — тя също заслужаваше подобно смъмряне. Приятелките й не знаеха за избухването й от предишния ден и тя се надяваше, че никога нямаше да научат за него. По принцип можеха: достатъчно беше да прегледат записите и да видят какво бе направила. Самата мисъл за това я изпълваше със срам. Беше потрошила толкова предмети. Беше изрекла ужасни неща.
— Вижте, знам, че постъпих неразумно, но не бях на себе си — каза Спенсър. — А и съм добре. Но момчето се измъкна. — Тя въздъхна драматично. — Което е голяма гадост, защото съм почти сигурна, че е бил Доминик. Не знам кой друг би отишъл там.
— Но кой е той? — попита Ариа.
Спенсър бързо им описа момчето, което я обиждаше онлайн и по време на обсъждането в Ню Йорк.
— Затова изтичах до къщата — помислих си, че е той, но образът на камерата не беше достатъчно ясен, а той избяга много бързо и не успях да го огледам. Дори превъртях записа, но въпреки това не успях да видя лицето му.