Емелин стоеше до пленената свещ в края на леглото.
Беше съблякла пелерината си и я бе преметнала върху извитите плетеници на рамката на леглото. Стоеше кръстосала ръце под гърдите си и свела глава така, че тъмната ѝ коса частично скриваше лицето ѝ.
Погледна го и подпъхна кичур от косата си зад ухото.
Беше в ефирна черна рокля, пристегната с дълга алена панделка като от палци на балерина. Наклони глава, развърза възела на дясното си рамо и бавно започна да развива лентата от корсажа на роклята и от кръста си, докато не я освободи. Остави панделката да падне на пода. Без нея роклята се смъкна надолу и се разстла в краката ѝ като сянка. Тя стъпи извън нея и тръгна към него с лек шум на петите по стария дъсчен под. Корсетът ѝ беше черен, но толкова тънък и прозрачен, че дори под неуверената светлина на свещите той можеше да види бялата извивка на гърдите ѝ и тъмните кръгчета на ареолите.
— Кейлъб?
— Да?
— Студено ми е.
За втори път тази нощ той се сети за сънищата, за деликатно вплетените в тях сигнали, за издигнатите от подсъзнанието знаци, които назоваваха химерите с истинските им имена. Когато тръгна към нея, знаците се появиха навсякъде. Светлината на свещите беше слаба. Въздухът беше гъст и той трябваше да плува през него, за да я достигне. Дъските на дюшемето се издължаваха, докато вървеше по тях, а сенките скриваха истинското разстояние помежду им. Времето спираше. Но това не беше сън. Той скъсяваше дистанцията — метър и половина, метър… Посегна към ръцете ѝ и тогава тя го притегли към себе си, сякаш го изваждаше от дълбока вода. Плъзна ръце надолу по извивката на ханша ѝ, проследявайки линията на хълбоците, и подпъхна пръсти между кожата и по-плътната лента за жартиерите ѝ. Докато тя го целуваше, той намери предните клипсове, които освобождаваха горния край на чорапите ѝ, и ги откопча едновременно. Вдигна я, като ѝ направи седалка с вплетени пръсти. Краката ѝ го обхванаха през кръста и го стиснаха, докато целуваше горната част на гърдите ѝ. Занесе я до леглото и се наведе да я положи в него.
— Когато те взех от болницата, аз ти казах, че ще е игра — успя да му каже тя между целувките. — Попитах те „Искаш ли да си поиграем?“. Нали помниш?
— Да.
— Не трябваше да го казвам — продължи тя.
Той стоеше изправен странично на леглото, а тя бе заключила крака на гърба му. Дясната ѝ ръка го бе обхванала през шията, а лявата разкопчаваше ризата му. Продължаваше да говори с устни, опрени в шията му:
— Това не е игра, нали така?
— Не. Не е.
— Искам прекалено много — прошепна тя. — Ако не мога да си позволя да загубя, значи не е игра.
— Не е игра — потвърди Кейлъб. — Знам това.
— Обещай ми.
— Вече го направих. Никога няма да те нараня.
— Това е всичко, което ми трябва.
Тя измъкна ризата му от колана, избута я през раменете му, спусна ръцете си на гърба му и я пусна на пода. Той хвана горната част на потника си, съблече го през глава и го пусна. Тя издърпа колана му през гайките, свали ръката си от шията му и използва двете си ръце, за да разкопчае панталона му.
Той зарови пръсти в косата ѝ и вдигна поглед за миг, за да види най-сетне къде се намира.
Домът на Емелин представляваше огромно таванско помещение, може би трийсет метра дълго и наполовина широко, по-голямата част от което оставаше неосветено. Беше с отворен план, ако се изключи някаква ниша в единия от ъглите — може би кухня — и друга по-малка срещу нея, вероятно баня. Повечето мебели бяха събрани край леглото. Виждаха се голям кедров скрин и два моряшки сандъка. Антична масичка бе заобиколена от столове с високи облегалки. Имаше шкаф за посуда, чийто гръб бе с повредени от времето огледала. Други мебели, скрити под метнати върху тях чаршафи, се изпаряваха в сенките отвъд осветения от свещите кръг. С изключение на завивката, която изглеждаше нова и мека, наоколо не се виждаше нищо на по-малко от двеста години.
Емелин прокара леко нокти надолу по гърдите му в опит да привлече вниманието му. Той започна да се обръща към нея, но в този миг се разнесе биенето на часовника, който беше чул преди. Видя го в далечния край на стаята, зад масата. Беше по-висок от него, а изящната му кутия във френски стил Comtoise се извиваше във формите на чело. Светлината на свещите изваждаше от мрака само позлатените му стрелки.
Шест часът.
Обърна се към Емелин. Тя беше свалила ципа на панталона му и сега описваше с целувки линия надолу по гърдите му. Той сложи ръце върху раменете ѝ и леко я натисна обратно върху леглото. Косата ѝ се разпръсна в тъмен ореол по бялата повърхност. Кейлъб отлепи краката ѝ от кръста си, хвана двата ѝ глезена в едната си ръка и изу обувките ѝ с високи токчета. Двамата се гледаха и никой не отместваше поглед. Тя хвана единия си глезен и го подпря на лявото му рамо.