Усмихна му се с ъгълчето на устата си. Посочи чорапа.
Той кимна, хвана горния му ръб и го свали от бедрото ѝ до пръстите. Кожата ѝ беше мека и реагираше с настръхване на докосванията му. Тя премести краката си така, че да може да събуе и другия чорап.
Стана лесно, защото коприната се плъзгаше по алабастрово гладката ѝ кожа.
— Побързай, Кейлъб — прошепна тя, — толкова е студено.
— Искаш ли да се завием?
— Да.
Тя слезе от матрака и стъпи на пода. Без обувки темето ѝ стигаше едва под брадичката му. Наведе се, събу бикините и колана с жартиерите и се обърна с гръб към Кейлъб.
— Помогни ми.
Първоначално не я разбра, но после видя.
Корсетът ѝ се държеше отзад с малки кукички. Извади ги, питайки се как изобщо ги бе закопчала. Пусна корсета в купчината дрехи на пода. Тя се обърна към него, вече напълно гола, прихванала с дясната си ръка цялата тежест на лявата си гърда. Лявата ѝ ръка бе притисната до тялото, защото трепереше.
— Бързо — помоли тя.
Отгърна завивката, мушна се под нея и се намести в средата на леглото. Кейлъб коленичи, развърза обувките си и ги събу прав. Седна на ръба на леглото и изу гащетата и чорапите си с едно движение. После вдигна на свой ред завивката и се мушна под нея.
Легнаха странично и телата им се срещнаха в средата.
Емелин се надигна, за да позволи ръката му да се подпъхне под нея, и после се прегърнаха без никакво разстояние между двамата. Тялото ѝ трепереше срещу неговото, дали от студ или страст, не можеше да каже.
— Стопли ме — каза тя.
Вкопчена в него, се превъртя, за да го намести върху себе си. Не се налагаше да го насочва или да му казва какво да прави и как да се движи. Вдигна колене и повдигна таза си и изведнъж, сякаш не се бе намирал никъде другаде досега, той се озова в нея. И в мига, в който проникна, разбра нещо…
Тя не беше студена навсякъде. В никакъв случай.
Сети се за огън… огън в пръстен от камъни, оставен без надзор през нощта. В най-студения миг преди изгрев там, под пепелта, все още щеше да има въгленчета. Очакващи да бъдат разровени. Някой да хвърли парче дърво и да духне, за да ги разпали. И докато се движеше в нея, притискайки я до себе си, и напипваше ритъма, който най-добре да се синхронизира с повдиганията на таза ѝ, Кейлъб се фокусира върху тази задача: да разпали огъня. Ставаше бавно, но гърдите и бузите ѝ плавно порозовяха, дори краката на гърба му ставаха все по-топли и в един момент тя избухна в пламъци под него.
Не бяха в „Спондюликс“, където трябваше да пее с таен шепот.
А и това бе невъзможно да бъде прошепнато. Пръстите ѝ се забиха в гърба му, зъбите ѝ захапаха рамото му и тя простена името му. Наближаваше и неговото освобождаване, ставаше неотменимо, но той се опита да го задържи. Опита се да я предпази от себе си. Но тя усети засилващото се напрежение в него и го задържа с двете си ръце и със закопчаните на гърба му крака.
— Остани с мен — задъхано каза тя. — Остани в мен. Няма нищо, ако го направиш в мен.
Под него тазът ѝ се издигаше и спускаше с неговите движения и в един момент тя застина и се разтопи в мекия матрак. Завивката бавно се намести около тях и оформи възглавница от топъл въздух под себе си. Той остана в нея дълго след като бяха свършили. Онова, което бяха създали, горещината между тях, също остана. Когато най-сетне се отдели от нея, той подпря една от възглавниците на желязната табла и се облегна на нея. Тя отпусна глава на гърдите му, а той потопи устни в тъмния ореол на косата ѝ.
Погледна през стаята, покрай клетката за птици и античната маса към часовника до далечната стена. Трябваше да примижи, за да различи колко е часът, но когато успя, се надигна объркано.
Беше пет и четвърт. Което, разбира се, беше невъзможно.
— Какво има? — промърмори тя.
— Онзи часовник… Той назад ли върви?
— Да — каза тя с леко сънлив глас. — Тук има странни вещи.
— Странни като колата. Инвиктата…
— Да, като нея. Той колекционираше разни неща. Харесваше му всичко, което е различно. Колата, часовникът… аз.
Притисна я силно, но вдигна глава и се огледа. Пламъците на свещите бяха по-високи заради разтопилия се восък. Кръгът светлина сега се бе разширил. Видя някои от нещата под чаршафите и се опита да си ги представи. Дървени сандъци, куфари, високи огледала на въртящи се поставки. Сети се за нещо и му се стори, че няма начин да бърка. Танцуваща светлина, до която не можеш да достигнеш.