Выбрать главу

Спомняш ли си оная мартенска неделя от миналата година, когато доведе Бърн Холидей, за да ни запознаеш? Прекрасен младеж! А после, когато ми писа, че е запленен от мен, изживях силен шок. Как е могъл така да се излъже? Пленителен е последното, което може да се каже за мен или за теб. Ние сме какво ли не — изключителни, умни, дори, струва ми се, блестящи. Умеем да привличаме хората, да създаваме атмосфера, докрай да разтворим своите келтски души в келтска нежност, можем почти винаги да наложим своето; но пленителни — това определено не сме!

Потеглям за Рим с великолепна характеристика и с препоръчителни писма за всички европейски столици и когато се появя там, няма как „да не се вдигне шум“. Колко искам само и ти да си с мен! Тия последни редове звучат доста нагло и съвсем не подхождат за обръщение на солиден свещеник към младеж, тръгващ на война. Единственото оправдание е, че солидният свещеник говори сам на себе си. В нас с теб някои неща са скрити много на дълбоко и ти знаеш кои са те не по-зле от мен. Ние храним силна вяра, макар че твоята още не е избистрена; и притежаваме чудовищна честност, която всичката ни софистика не е в състояние да унищожи, а най-главното — радваме се на детско простодушие, което цял живот ще ни предпазва от истинско озлобение.

Написал съм ридание за теб, което прилагам. Съжалявам, че твоите страни не отговарят на описанието, което съм им дал, но имаш цяла нощ пред себе си да пушиш и четеш.

Така че ето го:

РИДАНИЕ ЗА ЕДИН ОТГЛЕДАН СИН, КОЙТО ОТИВА ДА СЕ БИЕ С ЧУЖДИЯ КРАЛ

Охон
Той е далеч от мен синът на моя дух Той, който е в златна младост като Ангус Ог Ангус от светлите птици А духът му е силен и здрав като духът на Кухулин от Мюртим.
Ауира храбър
Челото му е бяло като млякото на кравите от Мейв А страните му приличат на череши от дървото което се навежда към Дева Мария, а тя кърми Божия син.
Авиля Врон
Косата му е като златната огърлица на кралете от Тара А очите му са като сивите четири морета на Ерин А те са облени от дъждовните мъгли.
Маврон от Гудьо
Той да е сред радостната и червена битка Между главатарите, които вършат велики и доблестни дела животът му да го напусне значи Вървите на моята собствена душа да се развържат.
А вих Дилиш
Моето сърце е в сърцето на сина ми И моят живот е в неговия изцяло Човек може два пъти да има младост Чрез живота на синовете си само.
Я ду Ваха Аланав
Нека Божият син да бъде над него и под него, пред него и зад него Нека Кралят на стихиите да хвърли мъгла над очите на Чуждия крал Нека Кралицата на милостта го води за ръка, така че да минава между враговете, без те да го виждат Нека Патрик Гейл и Свети Колумб и петте хиляди Светии на Ерин да бъдат по-добри от щит за него И да влезе в боя. Ох Охон

Еймъри, момчето ми, имам предчувствие, че това е краят. Един от нас, или пък и двамата, не ще изкара войната… От дълго време се опитвам да ти разкрия колко много означаваше за мен през последните години превъплъщението ми в теб… поразително си приличаме… поразително сме различни.

Сбогом, скъпо момче, и да те пази бог.

Тейър Дарси

Нощно товарене на войски

Еймъри се придвижи по палубата към носа, докато намери пейка под една електрическа крушка. Изрови от джоба си бележник и молив и започна да пише бавно, усърдно:

Нощес ще заминем… Безмълвна тълпа сме, вървим през площада безлюден — мъртвешка колона — смутен от глухия тропот, рой призрачни сенки се буди по пътя безлунен, студен; ехтят над заводи и пристани стъпките луди, загърбили нощ и ден.
Блуждаем в безветрие, корабът не е заминал, брегът се смрачава — виж там, сенки на хиляди дни, сиворебри руини… Тогава защо да тъжиш сред бялата шир за онези безплодни години! В раздрани мъгли горе пламва небето — разгръща павирани с пясъчни блясъци пътища сини, ревът на вълните отдолу кърмата обгръща, в ноктюрно морето сега се издига, могъщо… … Нощес ще заминем.

Писмо на Еймъри, изпратено от Брест на 11 март 1919 г. до лейтенант Т. П. Д’Инвилиърс, лагера Гордън, Джорджия.