Спомняш ли си оная мартенска неделя от миналата година, когато доведе Бърн Холидей, за да ни запознаеш? Прекрасен младеж! А после, когато ми писа, че е запленен от мен, изживях силен шок. Как е могъл така да се излъже? Пленителен е последното, което може да се каже за мен или за теб. Ние сме какво ли не — изключителни, умни, дори, струва ми се, блестящи. Умеем да привличаме хората, да създаваме атмосфера, докрай да разтворим своите келтски души в келтска нежност, можем почти винаги да наложим своето; но пленителни — това определено не сме!
Потеглям за Рим с великолепна характеристика и с препоръчителни писма за всички европейски столици и когато се появя там, няма как „да не се вдигне шум“. Колко искам само и ти да си с мен! Тия последни редове звучат доста нагло и съвсем не подхождат за обръщение на солиден свещеник към младеж, тръгващ на война. Единственото оправдание е, че солидният свещеник говори сам на себе си. В нас с теб някои неща са скрити много на дълбоко и ти знаеш кои са те не по-зле от мен. Ние храним силна вяра, макар че твоята още не е избистрена; и притежаваме чудовищна честност, която всичката ни софистика не е в състояние да унищожи, а най-главното — радваме се на детско простодушие, което цял живот ще ни предпазва от истинско озлобение.
Написал съм ридание за теб, което прилагам. Съжалявам, че твоите страни не отговарят на описанието, което съм им дал, но имаш цяла нощ пред себе си да пушиш и четеш.
Така че ето го:
РИДАНИЕ ЗА ЕДИН ОТГЛЕДАН СИН, КОЙТО ОТИВА ДА СЕ БИЕ С ЧУЖДИЯ КРАЛ
Еймъри, момчето ми, имам предчувствие, че това е краят. Един от нас, или пък и двамата, не ще изкара войната… От дълго време се опитвам да ти разкрия колко много означаваше за мен през последните години превъплъщението ми в теб… поразително си приличаме… поразително сме различни.
Сбогом, скъпо момче, и да те пази бог.
Нощно товарене на войски
Еймъри се придвижи по палубата към носа, докато намери пейка под една електрическа крушка. Изрови от джоба си бележник и молив и започна да пише бавно, усърдно:
Писмо на Еймъри, изпратено от Брест на 11 март 1919 г. до лейтенант Т. П. Д’Инвилиърс, лагера Гордън, Джорджия.